Когато Дърк случайно спомена за годината, която бе прекарал на Прометей, Янацек се вкопчи в това.
— Кажете ми, т’Лариен — настоя той, — смятате ли Преобразените хора за човешки същества?
— Разбира се — отвърна Дърк. — Хора са. Заселени от Земните империали още през войната. Съвременните прометеани са просто потомците на стария Екологичен военен корпус.
— Всъщност да — каза Янацек. — И все пак не бих се съгласил със заключението ви. По мое мнение те са манипулирали гените си до такава степен, че са загубили правото да се наричат човеци. Хора водни кончета, подводни хора, хора, които дишат отрова, хора, които виждат в тъмното като хрууни, хора с четири ръце, хермафродити, войници без стомаси, развъждащи свине без разум… тези същества не са хора. Или са не-хора, по-точно.
— Не — възрази Дърк. — Чувал съм термина „не-човек“. Обичаен е на много светове, но означава човешка раса, която е мутирала толкова, че вече не може да създава потомство с основната. Прометеаните са внимавали да избегнат това. Водачите им — самите те са съвсем нормални, знаете ли, само незначителни промени за дълголетие и подобни неща — та водачите им редовно се спускат на Рианон и Дизрок, похищения, нали разбирате. На обикновени човешки същества, от нормалната Земя.
— Но дори Земя е по-малко „нормална Земя“ през последните няколко столетия — прекъсна го Янацек. После сви рамене. — Не биваше да ви прекъсвам, нали? Старата Земя е твърде далече, така или иначе. Чуваме за нея само остарели отпреди век слухове. Продължете.
— Казах мнението си — отвърна Дърк. — Преобразените все пак са човешки същества. Дори низшите касти, най-гротескните, пропадналите експерименти, изоставени от лекарите — всички те могат да се размножават помежду си. Точно затова ги стерилизират — страх ги е от потомството.
Янацек отпи глътка бира и го изгледа с пронизващите си сини очи.
— Съешават се значи? — Усмихна се. — Кажете ми, т’Лариен, през годината, прекарана на онази планета, имахте ли възможност да го проверите лично?
Дърк се изчерви и неволно хвърли поглед към Гуен, сякаш тя беше виновна по някакъв начин.
— Не съм бил целомъдрен през тези последни седем години, ако това имате предвид. — Каза го малко сопнато.
Янацек възнагради отговора му с широка усмивка и погледна Гуен.
— Интересно — каза ѝ. — Човекът прекарва няколко години в леглото ти и веднага го обръща на зоофилия.
В очите ѝ припламна гняв. Дърк все пак я познаваше достатъчно, за да го забележи. Джаан Вайкъри също не изглеждаше особено доволен, така че каза предупредително:
— Гарс…
Янацек отстъпи.
— Извинявай, Гуен. Не исках да обидя никого. Т’Лариен несъмнено е развил вкус към жени русалки и мушици еднодневки съвсем независимо от теб.
— Ще излизаш ли навън в пустошта, т’Лариен? — попита високо Вайкъри, явно за да отклони разговора от посоката, зададена от другия кавалар.
— Не знам — каза Дърк и отпи от бирата си. — Трябва ли?
— Никога не бих ти простила, ако не го направиш — каза Гуен с усмивка.
— Тогава ще изляза. Какво му е толкова интересното?
— Екосистемата — формира се и загива едновременно. Екологията е била забравена наука в Предела много дълго. Дори днес на външните планети има само десетина екоинженери. За Фестивала Ворлорн е бил засят с форми на живот от четиринайсет различни свята, с почти никаква мисъл за взаимодействието. Всъщност са се включили повече от четиринайсет свята, ако се броят многото трансплантанти — животни, донесени от Земя на Нюхолм, оттам на Авалон и на Волфхайм, а оттам — на Ворлорн. С Аркин проучваме как са сработили нещата. Занимаваме се с това вече от две години и има достатъчно работа за още десет. Резултатите би трябвало да са от особен интерес за земеделците на всички външни светове. Ще знаят коя флора и фауна от Предела могат безопасно да въведат на родните си планети и при какви условия, и кои са отрова за дадена екосистема.