— Животните от Кимдис се оказват особено отровни — изръмжа Янацек. — Също като самите манипулатори.
Гуен се засмя и обясни на Дърк:
— Гарс е ядосан, защото черната банши, изглежда, е на изчезване. Срамота е, наистина. На самия Висок Кавалаан са ги избивали дотам, че видът явно е застрашен, и са се надявали, че екземплярите, пуснати на свобода тук, ще се приспособят и размножат, тъй че да може да ги изловят и да ги върнат на Висок Кавалаан преди да дойде студът. Но не се получи така. Банши е страховит хищник, но на родната планета не може да съперничи на човека, а на Ворлорн отредената им ниша е заета от дърводуховете от Кимдис.
— Повечето кавалари мислят за банши само като за напаст и заплаха — обясни Джаан Вайкъри. — В естествената си среда банши често са човекоубийци и ловците на Редстийл, Брайт и крепост Шанагейт ги смятат за своята най-голяма плячка, с едно изключение. Айрънджейд се различават. Има древен мит за времето, когато Кей Айрън-Смит, Железния ковач, и неговият тейн Роланд Уолф-Джейд, Нефритения вълк, се сражавали сами срещу армия демони в хълмовете Ламераан. Кей паднал и Роланд стоял над него, и го бранил със сетни сили. Тогава дошли баншите, летели вкупом, черни и толкова нагъсто, че затулили слънцето. Нахвърлили се прегладнели върху армията на демоните и ги изгълтали до един, а Кей и Роланд оцелели. По-късно, когато тези тейн-и-тейн намерили своята пещера с жени и основали първата твърдина Айрънджейд, банши станали техния брат-звяр и знак. Никой Айрънджейд никога не е убивал банши и казват, че винаги, когато мъж от Айрънджейд е в смъртна опасност, ще се появи банши, за да го насочи и защити.
— Хубава приказка — каза Дърк.
— Повече от приказка е — настоя Янацек. — Има връзка между Айрънджейд и банши, т’Лариен. Може би е псионична, може би нещата са съзнателни, а може би всичко е инстинкт. Не претендирам, че знам. И все пак връзката съществува.
— Суеверие — подхвърли Гуен. — Наистина не трябва да си съставяш твърде лошо мнение за Гарс. Той не е виновен, че така и не е получил повече образование.
Дърк намаза паста на поредния сухар и се обърна към Янацек.
— Джаан спомена, че бил историк, а за Гуен знам какво прави. А ти? Твоята работа каква е?
Сините очи го изгледаха хладно. Янацек не отвърна нищо.
— Добивам впечатлението — продължи Дърк, — че не си еколог.
Гуен се изсмя.
— Това впечатление е необикновено точно, т’Лариен — каза Янацек.
— Какво правиш на Ворлорн тогава? Впрочем… — Погледът на Дърк се измести към Джаан Вайкъри. — Какво прави и един историк на такова място?
Вайкъри вдигна халбата с две ръце и отпи замислено. После каза:
— Съвсем просто е. Аз съм висшеобвързан кавалар от Айрънджейд, Съюза на желязото и нефрита, обвързан към Гуен Делвано чрез нефрит и сребро. Моята бетейн бе изпратена на Ворлорн с вот на висшеобвързания съвет, тъй че е естествено и аз да съм тук, както и моят тейн. Разбираш ли?
— В общи линии. Правите компания на Гуен значи?
Янацек го изгледа много враждебно и каза ледено:
— Защитаваме Гуен. Обикновено от собствената ѝ глупост. Не биваше изобщо да е тук, но е тук, тъй че и ние трябва да сме тук. Колкото до предишния ти въпрос, т’Лариен, аз съм Айрънджейд, тейн на Джаантъни висш-Айрънджейд. Мога да правя всичко, което моята крепост би могла да поиска от мен: лов или земеделие, дуел, водене на висша война срещу нашите врагове, правене на бебета в коремите на нашите ейнкети. Това правя. Какво съм вече знаеш. Казал съм ти името си.
Вайкъри го погледна и му даде знак да замълчи — късо посичане с дясната си ръка. После каза на Дърк:
— Мисли за нас като за късни туристи. Проучваме и се удивляваме, носим се през горите и мъртвите градове, забавляваме се. Щяхме да улавяме в клетки банши, за да може да се върнат на Висок Кавалаан, само дето досега не сме намерили никакви банши. — Надигна се и допи халбата си. — Денят старее, а ние седим — каза, след като я остави на масата. — Ако ще излизате навън в дивото, би трябвало да го направите скоро. Ще отнеме време да се прехвърлят планините, дори и с въздушна кола, а не е разумно да се остава навън след стъмване.