— О! — Дърк също довърши бирата си и избърса уста с опакото на ръката си. Салфетките, изглежда, не бяха част от сервирането на каваларска маса.
— Банши съвсем не са единствените хищници на Ворлорн — каза Вайкъри. — В горите дебнат и вилнеят зверове от четиринайсет свята и те са най-малкото зло. Човешките същества са най-лошото. Днес Ворлорн е един неуправляван, пуст свят и сенките и празнотите му са пълни със странности.
— Най-добре ще е да сте въоръжени — намеси се Янацек. — Или още по-добре, двамата с Джаан да дойдем с вас, заради безопасността ви.
Но Вайкъри поклати глава.
— Не, Гарс. Трябва да отидат сами и да си поговорят. Така е по-добре, разбираш ли? Това е моето желание. — Събра чиниите и ги понесе към кухнята. Но до вратата се обърна през рамо и за миг погледите им се срещнаха.
И Дърк си спомни думите му на покрива призори. Аз съществувам, беше казал Джаан. Запомнете го.
— Откога не си карал въздушен скутер? — попита го Гуен малко след това, когато се срещнаха на покрива. Беше се преоблякла в работен комбинезон от хамелеонов плат, който я загръщаше от ботушите до шията в мътно сиво-червено. Лентата, която придържаше черната ѝ коса, беше от същата тъкан.
— От дете — отвърна Дърк. Облеклото му беше същото като нейното. Беше му го дала, за да се сливат с гората. — Още от Авалон. Но ми се ще да опитам. Бях доста добър.
— Карай тогава — рече тя. — Няма да можеш да караш много бързо, но това не би трябвало да е от значение. — Отвори багажника на сивата въздушна кола с форма на манта и извади два малки сребристи пакета и два чифта ботуши.
Дърк седна на крилото на въздушната кола, за да се преобуе. Гуен разгъна скутерите, две малки платформи от мек и тънък като хартия метал, широки едва колкото да стои човек изправен на тях. Когато ги разпъна на земята, Дърк проследи с очи кръстосващите се жици на гравитационните решетки, вградени на долните им страни. Стъпи на едната, като намести внимателно стъпалата си, и металните подметки на ботушите му изщракаха и се заключиха на място, след като платформата се втвърди. Гуен му подаде контролното устройство и той затегна каишката около китката си така, че да лепне в дланта му.
— С Аркин обикаляме из горите със скутерите — каза Гуен, докато се обуваше. — Една въздушна кола вдига десет пъти по-голяма скорост, разбира се, но невинаги е лесно да се намери достатъчно голяма поляна за кацане. Скутерите са добри за работа в близък обхват, стига да не се опитваме да носим твърде много екипировка или да ни се налага да бързаме. Според Гарс са играчки, но… — Изправи се, стъпи на платформата си и се усмихна.
— Готови?
— Разбира се — отвърна Дърк и пръстът му забърса сребърното кръгче в дланта на дясната му ръка. Малко по-силно от нужното. Скутерът се изстреля напред и нагоре, повлече стъпалата му със себе си и инерцията почти го превъртя. Едва му се размина да не тресне главата си в покрива. Понесе се нагоре в небето с дивашки смях, увиснал под платформата си.
Гуен се понесе след него, изправена на своята платформа, с умение, усвоено от дълга практика, като някой външнопланетен джин, яхнал останка от сребърен килим. Когато стигна до Дърк, той вече си беше поиграл с контролното устройство достатъчно, за да се изправи, макар че все още се люшкаше в отчаяното си усилие да запази равновесие. За разлика от въздушните коли, небесните скутери нямаха жироскопи.
— Урааа! — извика той, щом тя се приближи. Гуен се засмя, озова се зад него и го плесна сърдечно по гърба. Дори само това го катурна отново и той започна да се върти в безумно колело.
Гуен беше зад него и викаше нещо. Дърк примигна и забеляза, че всеки момент ще се блъсне в стената на висока абаносова кула. Натисна бутоните и се изстреля нагоре, докато все още се мъчеше да се закрепи.
Беше високо над града и стоеше изправен, когато тя го догони.
— Стой настрана — предупреди я той ухилен. Чувстваше се глупаво и непохватно, и весело. — Събориш ли ме още веднъж, ще взема летящия танк и ще те гръмна с лазера от небето, чу ли ме!
Килна се настрани, задържа се, прекали с балансирането и се люшна с вик на другата страна.
— Ти си пиян — извика му Гуен над пронизителния писък на вятъра. — Твърде много бира на закуска.
Сега тя беше над него, скръстила ръце пред гърдите си, и го наблюдаваше с насмешливо неодобрение.
— Тези неща са много по-стабилни, когато висиш от тях с главата надолу — рече Дърк. Най-сетне бе постигнал някакво подобие на равновесие, макар изпънатите му настрани ръце да издаваха съмненията му, че ще се задържи така дълго.