Бретан впи поглед в него. Не каза нищо.
— Ако бях дошъл при теб в Предизвикателство — каза Дърк. — Ако бях слязъл в подземието, както поиска, щеше ли да се дуелираш с мен тогава? Или щеше да ме убиеш като лъжечовек?
Бретан прибра оръжието в кобура.
— Щях да се дуелирам с теб. В Лартейн, в Предизвикателство, тук… без разлика. Не вярвам в лъжечовеци, т’Лариен. Никога не съм вярвал в лъжечовеци. Само в Чел, който носеше моята връзка и който не се отвращаваше от лицето ми.
— Да — каза Дърк.
Кирак Редстийл бе очертал наполовина карето на смъртта. Дърк погледна нагоре към небето и се зачуди колко ли време остава.
— И друго нещо, Бретан Брайт. Как разбра да ни потърсиш в Предизвикателство, точно в онзи град от всички други?
Бретан сви рамене.
— Кимдисът ми каза, срещу цена. Всички кимдиси може да бъдат купени. Беше поставил следач в една дреха, която ти даде. Мисля, че използваше такива следачи в работата си.
— Каква беше цената? — попита Дърк. Три страни на карето бяха очертани, бели линии по тревата.
— Дадох му своето обвързване с чест, че няма да нараня Гуен Делвано и ще я защитя от всички останали. — Последните лъчи слънчева светлина гаснеха; пълзящото жълто слънце се беше смъкнало при другите зад планините. — Сега — продължи Бретан — аз имам въпрос към теб, т’Лариен. Защо дойде при мен?
Дърк се усмихна.
— Защото ми харесваш, Бретан Брайт. Ти подпали Крайн Ламия, нали?
— Самата истина — отвърна Бретан. — Надявах се да изгоря и теб, и Джаантъни висш-Айрънджед, прокудения. Той още ли е жив?
Дърк не отговори на този въпрос.
Кирак Редстийл се изправи и изтупа кредата от дланите си: квадратът беше довършен. Донесе двете оръжия: дълги саби от каваларска стомана, с жар-камъни и нефрит, вгнездени в изящните ефеси. Бретан избра едната и я пробва — разсичане на въздуха с песен и писък, — после отстъпи назад удовлетворен и отиде в един от ъглите на карето. Стоеше много неподвижен и чакаше; изглеждаше спокоен и почти ведър, стройна черна фигура, подпрян съвсем леко на сабята. „Като лодкаря“, помисли Дърк и неволно погледна към колата-вълк да се увери, че не се е преобразила в ниска баржа. Сърцето му тупкаше силно.
Прогони мисълта, взе другото оръжие и на свой ред се оттегли. Кирак Редстийл му се усмихна. „Ще е лесно“, каза си Дърк. Помъчи се да си спомни съвета, който Гарс Айрънджейд му беше дал толкова отдавна.
„Поеми един удар и нанеси един, това е всичко“, каза си. Беше много уплашен.
Бретан хвърли колана с оръжията си на земята извън карето на смъртта и отново развъртя сабята, за да разкърши ръката си. Дори от седемте метра, които ги деляха, Дърк можеше да види тика на лицето му.
Над дясното рамо на Бретан изгряваше звезда. Синьо-бяла и голяма, и много близо, запълзя нагоре по черното кадифено небе към зенита. И отвъд зенита, помисли Дърк, към Ешелин и см-Емерел, и Света на Океана Блеквайн. Пожела им късмет.
Кирак Кавис излезе от карето на смъртта и изрече дума на стар каваларски. Бретан тръгна напред, движеше се изящно, леки стъпки, много бял, окото му грееше.
Дърк се усмихна широко, както щеше да се усмихне Гарс, отметна косата си от очите и тръгна към него. Не пробяга звездна светлина по острието на сабята му, когато я надигна и я изпъна напред, за да докосне сабята на Бретан.
Вятърът духаше. Беше много студен.
Речник
Авалон: Човешки свят в Пущинаците, колонизиран от Нюхолм през първото столетие на Федералната империя. Секторна столица през Двойната война. Авалон никога не е губил звездна ескадра и е изиграл голяма роля в приключването на междуцарствието чрез енергична програма за изследвания, търговия и образование. След това се превръща в научен център. Академията на Човешкото знание и многото свързани с нея институти са разположени на Авалон. Авалон също така е важен търговски център с най-големия търговски флот в Пущинаците. Кораби от Авалон освен със стоки често търгуват със знание.
Адска корона: Едно от названията на шестте жълти звезди (общо), които кръжат около свръхгиганта, наричан понякога Адското око, и заедно с него оформят Колелото на огъня. Известни също като Децата на Сатаната и Троянските слънца. Шестте звезди са еднакви и кръжат в Троянско съотношение една спрямо друга.
Адско око: Вж. Дебелия Сатана
Бакалон: Божество, почитано от Стоманените ангели, често изобразявано като голо човешко бебе, държащо черен меч; назовавано също Светлото дете.
Балдур: Колония от първо поколение, заселена пряко от Земята в най-ранните години на звездно проучване. Секторна столица през Двойната война, днес важен търговски център.