Дърк пак посегна да я докосне, колебливо. Тя избута ръката му настрана.
— Недей.
Дърк въздъхна. Гребна шепа студен пясък и го пусна да се изсипе между пръстите му.
— Гуен… Джени… не знам…
Тя го изгледа намръщено.
— Това не е моето име, Дърк. Никога не е било. Никой никога не ме е наричал така. Само ти.
Той потръпна уязвен.
— Но защо…
— Защото не съм аз!
— Никой друг — каза той. — Просто ми хрумна, на Авалон. Отиваше ти и те нарекох така. Мислех, че ти харесва.
Тя поклати глава.
— Някога. Не разбираш. Изобщо не разбираш. Започна да означава за мен повече, отколкото означаваше в началото, Дърк. Все повече и повече, и нещата, които това име означаваше за мен, не бяха добри неща. Опитвах се да ти го кажа, дори тогава. Но това беше отдавна. Бях по-млада, дете. Нямах достатъчно думи.
— А сега? — В гласа му се прокрадваха нотки на гняв. — Сега имаш ли достатъчно думи, Гуен?
— Да. За теб, Дърк. Повече думи, отколкото мога да изкажа. — Усмихна се като на някаква своя тайна шега и поклати глава така, че косата ѝ се разпиля на вятъра. — Виж, интимните имена са нещо чудесно. Може да са специално споделяне. С Джаан е така. Висшеобвързаните имат дълги имена, защото изпълняват много роли. Той може да е Джаан Вайкъри за приятел волфман на Авалон и висш-Айрънджейд в съвета на Съюза, и в същото време да е почитаемият Рив, и Волф във висша война, и друго някое име в леглото, интимно име. И това е правилно, защото всички тези имена са той. Признавам това. Харесвам някои негови страни повече от други, както харесвам Джаан повече от Волф или висш-Айрънджейд, но всички те са верни за него. Каваларите имат поговорка, че един човек е сборът от имената, му. Имената са много важни на Висок Кавалаан. Имената са много важни навсякъде, но каваларите знаят тази истина по-добре от повечето останали. Едно нещо без име няма същност. Ако съществува, трябва да има име. И по същия начин, ако дадеш име на едно нещо, някъде, на някое ниво, назованото нещо ще съществува, ще го има. Това е друга каваларска поговорка. Разбираш ли, Дърк?
— Не.
Тя се засмя.
— Объркан си както винаги. Виж, когато Джаан дойде на Авалон, беше Джаантъни Айрънджейд Вайкъри. Това му беше името, цялото име. Най-важната част бяха първите две думи — Джаантъни е истинското му име, рожденото, а Айрънджейд е неговата крепост и неговият съюз. Вайкъри е измислено име, което е взел в пубертета. Всички кавалари взимат такива имена, обикновено имената на висшеобвързани, на които се възхищават, или на митични фигури, или на лични герои. Много от презимената от Стара Земя са оцелели така. Идеята е, че като се вземе името на герой, момчето ще придобие някои от качествата му. На Висок Кавалаан това, изглежда, действа.
— Избраното име на Джаан, Вайкъри, е малко необичайно в няколко отношения — продължи тя. — Звучи като донесено от Стара Земя, но не е. Според всички описания Джаан бил особено дете — мечтателно, много умислено, прекалено вглъбено. Обичал да слуша песните и разказите на ейн-кети, когато бил много малък, което е лошо за едно каваларско момче. Ейн-кети са раждащите жени, постоянните майки на крепостта, и от едно нормално дете не се очаква да се свързва с тях повече, отколкото се налага. Като пораснал, Джаан прекарвал цялото си време сам, проучвал пещери и изоставени мини в планините. Безопасно далече от братята си по крепост. Не го виня. Винаги е бил обект на тормоз, по същество без приятели, докато не срещнал Гарс. Гарс е по-млад, но все пак се превърнал в защитник на Джаан през по-късните етапи от детството му. След време всичко това се променило. Когато наближил възрастта, в която щял да се подчини на кодекса на дуела, Джаан насочил вниманието си към оръжията и ги усвоил много бързо. Наистина е фантастично усърден. Днес е ужасно бърз и го смятат за смъртно опасен, по-добър е дори от Гарс, чието умение е най-вече инстинктивно.
Гуен поклати глава.
— Невинаги е било така обаче. Както и да е, когато дошло време Джаантъни да си избере име, имал двама велики герои, но не посмял да се нарече на никого от двамата висшеобвързани. Никой от двамата не бил Айрънджейд, и още по-лошо, и двамата били наполовина парии, злодеи от каваларската история, харизматични водачи, чиито каузи се провалили и след това те поколения наред били предмет на устни оскърбления. Тъй че Джаан един вид събрал двете имена и зажонглирал със звуците, докато резултатът заприличал на старо фамилно име, внесено от Земята. Висшеобвързаните го приели без много умуване. Било само неговото избрано име, най-маловажната част от идентичността му. Частта, която идва накрая все пак.