Гуен се намръщи.
— И това е смисълът на цялата история. Джаантъни Айрънджейд Вайкъри дойде на Авалон и беше предимно Джаантъни Айрънджейд. Само че Авалон е свят, на който се държи на презимето, и там той откри, че е предимно Вайкъри. Академията го регистрира под това име и учителите му го наричаха Вайкъри, и с това име трябваше да живее две години. Много скоро стана Джаан Вайкъри, освен че е Джаантъни Айрънджейд. Мисля, че по-скоро му харесваше. Оттогава винаги се опитваше да остане Джаан Вайкъри, макар че не беше лесно, след като се върна на Висок Кавалаан. За каваларите той винаги ще бъде Джаантъни.
— Откъде е получил всичките си останали имена? — попита Дърк. Разказът ѝ го беше очаровал и като че ли предлагаше ново разбиране за онова, което Джаан Вайкъри беше казал на покрива.
— Когато се оженихме, той ме взе със себе си в Айрънджейд и стана висшеобвързан, автоматично член на съвета на висшеобвързаните — каза тя. — Това вкара „висш“ в името му и му даде правото да притежава лична собственост, независима от крепостта, да прави религиозни приношения и да води своите кети, братя по крепост, във война. Тъй че доби военно име, един вид ранг, и религиозно име. Някога тези видове имена са били много важни. Вече не толкова, но обичаите се задържат.
— Разбирам — каза Дърк, макар да не разбираше напълно. Каваларите, изглежда, отдаваха голямо значение на брака. — Какво общо има това с нас?
— Много — каза Гуен. — Когато стигна до Авалон и хората започнаха да го наричат Вайкъри, Джаан се промени. Превърна се във Вайкъри, хибрид на своите иконоборчески идоли. Ето какво могат да правят имената, Дърк. И това беше нашият провал. Аз те обичах, да. Много. Обичах те, а ти обичаше Джени.
— Ти беше Джени!
— Да — и не. Твоята Джени, твоята Гуенивир. Повтаряше това непрекъснато. Наричаше ме с онези имена толкова често, колкото ме наричаше Гуен, но беше прав. Те бяха твоите имена. Да, харесваше ми. Какво знаех за имена и за наричане? Джени си беше съвсем хубаво, а Гуенивир притежаваше блясъка на легенда. Какво знаех?
— Но научих, въпреки че така и нямах думите, с които да го изразя — продължи тя. — Проблемът беше, че ти обичаше Джени… само че Джени не бях аз. Беше основана на мен може би, но беше най-вече фантом, желание, мечта, която ти си беше сътворил сам. Прикрепи я към мен и обичаше двете ни, и след време усетих, че се превръщам в Джени. Дай на нещо име и то някак си започва да съществува. Цялата истина е в назоваването, и всички лъжи също така, защото нищо не изкривява така, както може да изкриви едно име, фалшиво име, което променя реалността, също както и привидността.
Дърк мълчеше.
— Исках да обичаш мен, не нея. Аз бях Гуен Делвано и исках да бъда най-добрата Гуен Делвано, каквато бих могла да съм, но все пак си бях аз. Борех се с това да съм Джени, а ти се бореше да я задържиш — и така и не разбра. И точно затова те оставих.
И той разбра, най-сетне. Седем години така и не бе успял да го проумее, а сега, за толкова кратко, го схвана. Затова значи му беше изпратила шепнещия камък. Не за да го върне, не, не това. А за да му каже, най-после, защо го е изоставила. И в това имаше смисъл. Гневът му внезапно угасна в унила меланхолия. Пясъкът се изсипваше студен между пръстите му.
Тя видя изражението му и гласът ѝ омекна.
— Съжалявам, Дърк. Но ти отново ме нарече Джени. И трябваше да ти кажа истината. Изобщо не съм забравила и не мога да си представя, че ти си забравил, и съм мислила за това през годините. Беше добре, когато беше добре, непрекъснато си мислех. Как можа да се обърка? Това ме плашеше, Дърк. Наистина ме плашеше. Мислех си, щом ние можем да объркаме нещата, Дърк и аз, тогава нищо не е сигурно, на нищо не може да се разчита. Този страх ме осакатяваше две години. Но накрая, с Джаан, разбрах. И сега излезе, отговорът, който намерих. Съжалявам, ако е болезнен отговор за теб. Но трябваше да го узнаеш.
— Надявах се, че…
— Недей — предупреди го тя. — Не го започвай пак, Дърк. Никога вече. Не се и опитвай дори. Приключили сме. Приеми го. Ще се самоубием, ако опитаме.
Той въздъхна, блокиран на всяка крачка. През целия този дълъг разговор нито веднъж не я беше докоснал. Чувстваше се безпомощен.
— Разбирам, че Джаан не те нарича Джени, нали? — попита накрая с горчива усмивка.
Гуен се засмя.
— Не. Като каваларка имам тайно име и той ме нарича с него. Но аз съм взела името, тъй че няма проблем. То си е мое име.
Дърк само сви рамене.