Дърк тръгна към другите, но сцената бързо се разпадаше. Янацек, намръщен, поклати глава, обърна се и бързо излезе. Гуен стана, пребледняла и потресена, а Вайкъри пристъпи към него.
— Не беше добре да станеш свидетел на това — каза каваларът. — Но може би ще е поучително за теб. Все пак съжалявам за присъствието ти. Не бих искал да мислиш за Висок Кавалаан като кимдиса.
— Не разбирам — каза Дърк. Вайкъри сложи ръка на рамото му и го поведе към трапезарията, Гуен вървеше на стъпка зад тях. — За какво говореше той?
— А, за много неща. Ще обясня. Но трябва да изкажа и второто си съжаление: че обещаната ти закуска не е приготвена и поднесена за теб. — Вайкъри се усмихна.
— Мога да почакам. — Влязоха в трапезарията и седнаха, Гуен все още мълчеше и изглеждаше притеснена. — Какво ме нарече Гарс? — попита Дърк. — Кора… нещо… какво означава това?
Вайкъри сякаш се поколеба.
— Корариел. Дума на стар каваларски. Значението ѝ се е променило през столетията. Днес, тук, на това място, използвана от Гарс или мен, означава „защитен“. Защитен от нас, защитен от Айрънджейд.
— Ти би искал да означава това, Джаан. — Гласът на Гуен бе язвителен и гневен. — Кажи му истинското значение!
Дърк зачака. Вайкъри скръсти ръце и очите му пробягаха от него към нея.
— Добре, Гуен, щом така искаш. — Обърна се към Дърк. — Пълното, по-старо значение е „защитена собственост“. Мога само да се надявам, че няма да го приемеш като обида. Няма обида. Корариел е дума за хора, които не са от крепостта, но въпреки това са закриляни и ценени.
Дърк си спомни нещата, които Руарк му беше казал предната нощ, смътно доловените думи през мъглата на зеленото вино. Усети как гневът пропълзява нагоре по гърлото му като червен прилив и го потисна с усилие.
— Не съм навикнал да бъда собственост — рече той хапливо. — Колкото и високо да съм ценен. И от кого се очаква да ме пазите?
— От Лоримаар и неговия тейн Саанел — каза Вайкъри. Наведе се над масата и стисна здраво Дърк за ръката. — Гарс използва думата може би твърде припряно, т’Лариен, и все пак за него несъмнено изглеждаше подходяща в момента, стара дума за старо понятие. Погрешно… да, мога да осъзная грешката — погрешно е в това, че ти си човешко същество, личност, не си ничия собственост. И все пак беше уместно да се използва към такъв като Лоримаар висш-Брайт, който разбира от такива неща и нищо друго. Ако толкова много те притеснява, както знам, че притеснява Гуен, тогава съжалявам дълбоко, че моят тейн я използва.
— Е — отвърна Дърк, стараеше се да е благоразумен, — благодаря ти за извинението, но не е достатъчно. Все още не знам какво става. Кой е Лоримаар? Какво иска? И защо трябва да бъда защитен от него?
Вайкъри въздъхна и пусна ръката му.
— Няма да е просто да отговоря на въпросите ти. Трябва да ти разкажа историята на моя народ, малкото, което знам, и многото, за което съм се досетил. — Обърна се към Гуен. — Можем да ядем, докато разговаряме, ако никой не възразява. Ще донесеш ли храна?
Тя кимна, излезе и след минута се върна с голям поднос, отрупан с черен хляб, три вида сирене, твърдо сварени яйца и светлосини раковини. И бира, разбира се. Вайкъри се наведе напред, опря лакти на масата и заговори, докато те ядяха.
— Висок Кавалаан бил бурен свят — започна той. — Той е най-старият външен свят — освен Забравената колония — и всичките негови дълги истории са истории на борба. За жалост, тези истории също така са главно измислици и легенди, пълни с етноцентрични лъжи. Но на тези приказки се вярвало чак до момента, в който звездолетите се върнали след междуцарствието.
— В крепостите на Съюза на желязото и нефрита Айрънджейд например момчетата били учени, че вселената има само трийсет звезди и Висок Кавалаан е нейният център. Че човечеството е възникнало там, когато Кей Айрън-Смит, Железния ковач, и неговият тейн Роланд Уолф-Джейд, Нефритения вълк, се родили от съешаването на вулкан и дъждовна буря. Излезли димящи от устието на вулкана и навлезли в свят, пълен с демони и чудовища, и дълги години странствали и преживели всевъзможни приключения. Накрая се натъкнали на дълбока пещера под една планина и вътре намерили дванайсет жени, първите жени на света. Жените били уплашени от демоните и не искали да излязат навън. Тъй че Кей и Роланд останали, обладали грубо жените и ги направили ейн-кети. Пещерата станала тяхната твърдина, жените им родили много синове и така започнала каваларската цивилизация. — Замълча за момент. — По-нататък става сложно. Всички момчета, родени от ейн-кети, били от семето на Кей и Роланд, с буен нрав, опасни и със силна воля. Имало много свади. Един син, жилавият и зъл Джон Коул-Блек, Черния въглен, постоянно убивал свои кети, свои братя от твърдината, от завист, защото не можел да ловува толкова добре като тях. След това, с надеждата да придобие умението и силата им, пропаднал дотам, че започнал да яде труповете им. Роланд го намерил увлечен в такъв пир един ден и го подгонил през хълмовете, като го биел с огромно млатило. След това Джон не се върнал при Айрънджейд, а основал своя твърдина — крепост в една въглена мина — и взел за тейн демон. Такъв бил произходът на канибал ските висшеобвързани на Дълбоките Въглени обиталища.