Дърк мълчеше и слушаше.
— Други крепости били основани по подобен начин, макар че историите на Айрънджейд отдават на другите бунтовници много по-голямо уважение, отколкото на Черния Джон. Роланд и Кей били строги господари, не било лесно да се живее с тях. Шан Фехтовача например бил добро, силно момче, което напуснало със своите тейн и бетейн след свирепа битка с Кей, който отказал да уважи неговата нефрит и сребро. Шан бил основателят на крепостта Шанагейт. Айрънджейд признават неговата родословна линия за напълно човешка открай време. Така било с повечето велики твърдини. Онези, които са отмрели, като Дълбоките Въглени обиталища, не са представени в легендите толкова добре… Легендите са много и са много поучителни. Например приказката за непокорните кети. Първите Айрънджейд знаели, че единственият подходящ за човека дом е дълбоко под скалата, крепост в камък, пещера или мина. Но по-късно родените не го вярвали. Равнините изглеждали открити и примамливи за наивните им очи. Тъй че излезли навън, ейн-кети и деца, и построили високи градове. Това било тяхното безразсъдство. От небесата падали огньове, стапяли и огъвали кулите, изгаряли хората в градовете, гонели в ужас оцелелите под земята, където пламъците не можели да ги стигнат. А когато техните ейн-кети им родили, децата били демони, нищо човешко нямало в тях. Понякога прояждали пътя си навън от утробата.
Вайкъри замълча и отпи от халбата си. Дърк, почти приключил със закуската си, побутна няколкото трошици сирене в чинията си и се намръщи.
— Всичко това е очарователно, но се боя, че не разбирам връзката.
Вайкъри отпи отново и отхапа от сиренето.
— Имай търпение.
— Дърк — каза Гуен сухо, — историите на четирите оцелели крепости-коалиции се различават в много отношения, но има две велики събития, за които са единодушни. Те са жалоните на каваларския мит. Всички имат версия на тази последна история — изгарянето на градовете. Нарича се Времето на огън и демони. Една по-късна приказка, Злочестата чума, също е еднаква буквално дума по дума във всяка твърдина.
— Истина е — каза Вайкъри. — Тези сказания… бяха единствените описания на древните времена, с които ми беше дадено да работя. По времето на моето раждане никой разумен кавалар не вярваше в тях.
Гуен се покашля учтиво.
Вайкъри я погледна, усмихна се и каза:
— Да, Гуен ме поправя. Малцина разумни кавалари вярват в тези неща. И все пак съмняващите се нямат нищо друго, в което да вярват, никаква алтернативна истина, към която да се придържат. Повечето от тях не ги интересува особено. Когато междузвездното пътуване се подновило и обитателите на Волфхайм и Тобер, а по-късно и кимдисите, дошли на Висок Кавалаан, открили, че сме жадни да учим изгубените умения в технологията, и на това ни учили в замяна на нашите скъпоценни камъни и тежки метали. Скоро вече сме имали звездолети, но все още сме нямали история. — Вайкъри се усмихна. — Аз открих истината, с която вече разполагаме, по време на изследванията ми на Авалон. Съвсем малка, но достатъчна. Намерих в огромните бази данни на Академията записи за първоначалното колонизиране на Висок Кавалаан.
— Било е към края на Двойната война — обясни той. — Група заселници напуснали Тара в търсене на свят отвъд Булото на Изкусителя, където се надявали да намерят безопасност от хранганите и хранганските робски раси. Компютрите показват, че за известно време намерили. Открили сурова и странна планета, но богата. Бързо изградили колония от високо ниво, основана на рудни разработки. Има записи за търговски обмен между Тара и колонията за около двайсет години, след това планетата отвъд Булото изведнъж изчезнала от човешката история. На Тара едва ли забелязали. Това били най-жестоките години на войната.
— И ти смяташ, че планетата е била Висок Кавалаан? — попита Дърк.
— Знае се със сигурност — отвърна Вайкъри. — Координатите съвпадат, както и други интересни късове информация. Колонията била наречена Каванау например. И нещо още по-интригуващо: водачът на първата експедиция била капитан Кей Смит. Жена.