Гуен се усмихна.
— И още нещо открих — продължи Вайкъри. — Съвсем случайно. Знаете, че повечето външни светове изобщо не са били въвлечени в Двойната война, нали? Цивилизациите на Предела са рожби на Колапса, дори на постколапса. Никой кавалар никога не е виждал хранган, още по-малко някого от робските раси. Аз не бях, докато не отидох на Авалон и не се заинтересувах от по-широките аспекти на човешката история. След това, в едно описание на конфликта в Пущинаците, попаднах на илюстрации на различни полуразумни роби, които хранганите използвали като ударни войски на светове, за които смятали, че не заслужават непосредственото им внимание. Като човек от Пущинаците, ти несъмнено познаваш тези чужди раси, Дърк. Нощните хрууни, воини от планета с тежка гравитация, невъобразимо силни и свирепи, които виждат добре в инфрачервеното. Крилати дактилоиди, получили името — си от някакво случайно подобие на звяр от човешката праистория. И най-лошото, гитянките, душесмучещите с ужасните им псионични сили.
Дърк кимаше.
— Виждал съм по някой и друг хруун по време на пътуванията ми. Другите раси общо взето са изчезнали, нали?
— Може би — каза Вайкъри. — Дълго гледах илюстрациите, които намерих, и многократно се връщах към тях. В тях имаше нещо, което ме безпокоеше. Най-сетне отгатнах истината. Хрууните, дактилоидите, гитянките… всички те смътно наподобяваха водоливниците, които клечат над входа на всяка каваларска твърдина. Бяха демоните от нашите митологични цикли, Дърк!
Вайкъри стана и закрачи бавно напред-назад из стаята. Продължи с равен и сдържан тон, възбудата му се издаваше само в краченето:
— Когато с Гуен се върнахме в Айрънджейд, изложих теорията си, основана на старите легенди, цикъла „Демонска песен“ на големия поет и авантюрист Джеймис-Лайън Таал, и на базите данни на Академията. Прецени верността ѝ: колонията Каванау стои, с нейните градове по равнините и разпръснатите надалече минни разработки. Хранганите изравняват градовете със земята с ядрена бомбардировка. Оцелели живеят само в дълбоките убежища и навън в дивата пустош, в мините. За да завладеят планетата, хранганите стоварват контингенти от своите робски раси. След това си заминават. Мините стават първите крепости, други са построени по-късно, издълбани дълбоко в камъка. След като градовете им са унищожени, миньорите се връщат към по-примитивно ниво на технология и скоро установяват сурова, ориентирана към оцеляване култура. В продължение на безброй поколения воюват срещу робските раси и помежду си. Същевременно под радиоактивните развалини на градовете започват да възникват човешки мутации…
Дърк също се изправи.
— Джаан.
Вайкъри спря да крачи, обърна се и го изгледа намръщено.
— Бях адски търпелив — каза Дърк. — Разбирам, че всичко това е изключително важно за теб. Това е работата ти. Но искам няколко отговора и ги искам веднага. — Вдигна ръка и отброи въпросите на пръстите си. — Кой е Лоримаар? Какво иска той? Защо трябва да бъда защитен от него?
Гуен също се изправи.
— Дърк. Джаан само ти дава основата, който ти трябва, за да разбереш. Не бъди толкова…
— Не! — прекъсна я Вайкъри. — Не, т’Лариен е прав, твърде много се разпалвам, когато заговоря за тези неща. — Обърна се към Дърк. — Добре, ще ти отговоря пряко. Лоримаар е много традиционен кавалар, толкова традиционен, че е неуместен дори на самия Висок Кавалаан. Той е същество от друг век. Помниш ли вчера сутринта, когато ти дадох да носиш иглата ми и двамата с Гарс изразихме загриженост за безопасността ти след стъмване?
Дърк кимна. Ръката му се вдигна и опипа забодената на яката му игла.
— Да.
— Лоримаар висш-Брайт и други като него бяха причината за нашата загриженост, т’Лариен. Основанията не е лесно да се обяснят.
— Позволи ми — намеси се Гуен. — Дърк, слушай. Висшеобвързаните кавалари, хората на твърдините, винаги са се уважавали взаимно през столетията… Били са се и са воювали толкова много, че двайсетина крепости и коалиции били напълно унищожени и останали само четирите велики крепости, оцелели до днешни времена. Все пак са се признавали взаимно като човешки същества, подчинени на правилата на войната и на каваларския кодекс на дуела. Но е имало и други, виждаш ли… самотници в планините, хора, които преживявали под разрушените градове, земеделци. Това са само предположения — мои и на Джаан, — но идеята е, че такива хора все пак са съществували, оцелели извън минните лагери, които се превърнали в твърдини… И висшеобвързаните не признават тези оцелели за мъже и жени. Джаан пропусна нещо от цялата история, виждаш ли… О, недей да нервничиш толкова. Знам, че беше дълго, но беше важно да ти се разкаже. Помниш за робските раси на хранганите, съответстващи на трите демона от каваларския мит, нали? Е, единственият проблем с това е, че има три робски раси, но четири вида демони. Най-лошите и най-злите демони от всички са лъжечовеците.