— В същото време разбрах за дейността на Лоримаар тук. Вече беше взел първия си трофей и вестта за това бе стигнала до Брайт и се разпространи до нас. С Гарс обсъдихме проблема и решихме да го спрем. Ситуацията е изключително взривоопасна. Ако кимдисите научат, че каваларите отново избиват лъжечовеци, с охота ще разпространят вестта до всички външни светове. Кимдис и Висок Кавалаан не се обичат много, както може би знаеш. Не се боим от самите кимдиси, които са възприели толкова ненасилствена религия и философия, колкото и емерелите. Други светове на Предела са по-опасни. Волфманите са избухливи и капризни. Тоберианите могат да прекратят търговските си споразумения, ако научат, че каваларите избиват мудните им туристи. Може би Авалон ще се обърне срещу нас, ако новината стигне отвъд Булото, и ще ни бъде забранен достъпът до Академията. Тези рискове не може да се поемат. Лоримаар и хората му не ги интересува, а крепостните съвети не могат да направят нищо. Никаква власт нямат тук, а само Айрънджейд имаме макар и най-лекото притеснение за събития на светлинни години разстояние, при това на един умиращ свят. Така двамата с Гарс действаме сами срещу ловците на Брайт.
— Погледна Дърк в очите. — До този момент не се е стигало до открит конфликт. Пътуваме колкото можем по-надалече и претърсваме градовете за хора, останали на Ворлорн. Всеки, когото намерим, го правим корариел. Намерихме едно съвсем малко диво дете, изгубено по време на Фестивала, няколко задържали се волфмани в град Хаапала, ловец на железнорог от Тара. На всекиго давам своя знак за почит… — Вайкъри се усмихна.
— Малка черна игла, оформена като банши. Тя е знак за близост, да предупреди ловеца, който се приближи твърде много. Посегнат ли на някой, който носи такава игла, ще бъде предизвикателство за дуел. Лоримаар може да дърдори и да беснее, но няма да се дуелира с нас. Това би означавало неговата смърт.
— Разбирам — каза Дърк. Посегна към яката си, разкопча малката игла и я хвърли на масата. — Е, много мило, но може да си вземете игличката. Не съм ничия собственост. От доста време се грижа сам за себе си и мога да продължа да се пазя сам.
Вайкъри се намръщи.
— Гуен, не можеш ли да го убедиш, че ще е по-безопасно, ако…
— Не — заяви тя рязко. — Оценявам това, което се опитваш да направиш, Джаан, знаеш го. Но разбирам чувствата на Дърк. На мен също не ми харесва да бъда защитавана и отказвам да бъда собственост. — Гласът ѝ беше груб и решителен.
Вайкъри ги изгледа безпомощно.
— Добре тогава. — Вдигна иглата. — Трябва да ти кажа нещо, т’Лариен. В намирането на хора имахме повече късмет от Брайт просто защото претърсваме градовете, докато те ловуват в горите, понеже са безнадеждни роби на старите навици. Рядко намират някого в дивото. Досега изобщо не подозираха какво правим двамата с Гарс. Но тази сутрин Лоримаар висш-Брайт дойде при мен с оплакване, защото предния ден се натъкнал на възможна плячка, докато ловувал със своя тейн, и бил възпрепятстван да вземе дивеча.
— Плячката бил мъж на небесен скутер над планините. — Вайкъри вдигна високо иглата с форма на банши. — Без това щеше да бъдеш принуден да се спуснеш долу или да бъдеш свален с лазер от небето, да те подгонят в гората и накрая да те убият.
Пъхна иглата в джоба си, изгледа Дърк многозначително и излезе.
4
— Неприятно е, че трябваше да се натъкнеш на Лоримаар тази сутрин — каза Гуен. — Нямаше причина да се въвличаш и се надявах да ти спестя тези ужасни подробности. Надявам се да запазиш това в тайна, след като напуснеш Ворлорн. Нека Джаан и Гарс се погрижат за Брайт. Все едно, никой друг няма да направи нищо, освен да говорят за това и да клеветят невинни хора на Висок Кавалаан. Най-важното, не казвай на Аркин! Той презира каваларите и моментално ще тръгне за Кимдис. — Тя се изправи. — Засега бих предложила да говорим за по-приятни неща. Имаме малко време заедно. Мога да ти бъда екскурзовод само докато не ми се наложи да се върна към работата си. Няма никаква причина да позволим на онези касапи Брайт да развалят няколкото дни, които имаме.
— Както кажеш — отвърна Дърк, жаден да я удовлетвори, но все още потресен от цялата история с Лоримаар и лъжечовеците. — Намислила ли си нещо?
— Мога да те заведа пак в горите — каза Гуен. — Продължават безкрайно и има стотици удивителни неща, които може да се видят: езера, пълни с риба, по-голяма от двама ни, могили на насекоми, по-големи от тази сграда и издигнати от насекоми, по-малки от нокътя ти, и невероятна система пещери — Джаан я откри отвъд планинската стена… Роден пещерняк е той. Все пак мисля, че днес трябва да го отиграем безопасно. Не искаме да слагаме твърде много сол в раната на Лоримаар, иначе той и дебелият му тейн може да ни нападнат. Така че днес ще ти покажа градовете. В тях също има обаяние и някаква зловеща красота. Както каза Джаан, Лоримаар все още не се е сетил да ловува там.