Не трябваше да го казва. Гуен само се усмихна и се окопити.
— Пфу. Говориш като Аркин.
— Нима? Може би Аркин е прав обаче. Нещо друго. Казваш, че Джаан не вярва в много от старите порядки, нали?
Гуен кимна.
— Чудесно. А Гарс? Не съм имал много възможност да говоря с него. Гарс несъмнено е също толкова просветен, нали?
Това я смути.
— Гарс… — почна тя. Замълча и поклати глава неуверено. — Ами… Гарс е по-консервативен.
— Да. — Изведнъж му се стори, че е схванал всичко. — Да, мисля, че е консервативен, и това е голяма част от проблема ти, нали? На Висок Кавалаан не е мъж и жена. Не, там е мъж и мъж, и може би жена, но дори тогава тя не е ужасно важна. Може би обичаш Джаан, но не държиш на Гарс Янацек, нали?
— Много съм привързана към…
— Нима?
Лицето на Гуен замръзна.
— Престани.
Гласът ѝ го изплаши. Отдръпна се, внезапно и болезнено осъзнал как се е надвесил над масата и натиска, напира, забива, напада и я изтезава, той, който бе дошъл с грижа и да ѝ помогне.
— Извинявай — промълви Дърк.
Мълчание. Тя го гледаше втренчено, долната ѝ устна потръпваше, докато се съвземаше и набираше сила.
— Прав си — каза най-сетне. — Отчасти поне. Не съм… ами… не съм напълно щастлива от съдбата си. — Засмя се малко насила с лека ирония. — Предполагам, че се самозалъгвам много. Лошо е да се самозалъгваш. Всички го правят обаче, всички. Нося нефрита и среброто и си казвам, че съм повече от държанка, повече от другите каваларски жени. Защо? Само защото Джаан казва така? Джаан Вайкъри е добър човек, Дърк, наистина, в много отношения е най-добрият, когото съм познавала. Но все едно дали го обичам, или не, аз съм му длъжна. Дълг и задължение, това са каваларските връзки. Любовта е само нещо, което Джаан възприе на Авалон, и при това не съм съвсем сигурна дали все още я е усвоил. Бих искала да бях негов тейн, ако можеше. Но той вече си имаше тейн. Освен това дори Джаан не би отишъл толкова далече против обичаите на своя свят. Чу какво каза за дуелите… и само защото потърси в някои стари компютърни банки и откри, че един от героите на каваларския народ е имал цици. — Усмихна се криво. — Представи си какво щеше да се случи, ако ме беше взел за тейн! Щеше да загуби всичко, просто всичко. Айрънджейд са сравнително толерантни, да, но ще минат столетия, докато някоя от крепостите стане готова за това. Никоя жена досега не е носила желязото и жар-камъка.
— Защо? — попита Дърк. — Не разбирам. Непрекъснато повтаряте тези неща — за жени родилки и държанки, за жени, криещи се в пещери от страх да излязат навън. А аз продължавам да не вярвам съвсем. Как са се извратили толкова на Висок Кавалаан между другото? Какво имат против жените? Какво му е толкова ужасното, че основателката на Айрънджейд е била жена? Много такива има, знаеш го.
Гуен се усмихна уморено и разтри слепоочията си все едно имаше главоболие.
— Трябваше да оставиш Джаан да довърши — каза след малко. — Тогава щеше да знаеш колкото нас. Той само те загряваше. Не стигна дори до Злочестата чума. — Гуен въздъхна. — Всичко това е много дълга история, Дърк, а точно сега нямам сили за това. Изчакай докато се върнем в Лартейн. Ще потърся копие от дисертацията на Джаан и ще можеш да си го прочетеш сам.
— Добре — каза Дърк. — Но има няколко неща, които няма да мога да прочета в никоя дисертация. Преди няколко минути каза, че не си сигурна, че още обичаш Джаан. Със сигурност не обичаш Висок Кавалаан. Мисля, че мразиш Гарс. Защо тогава си причиняваш всичко това?
— Имаш навика да задаваш гадни въпроси — отвърна тя кисело. — Но преди да отговоря, позволи ми да те поправя по няколко пункта. Възможно е да мразя Гарс, както казваш. Понякога съм напълно сигурна, че мразя Гарс, макар че ако го кажа, това ще убие Джаан. В други моменти обаче… не лъжех, когато ти казах, че съм много привързана към него. Когато за първи път пристигнах на Висок Кавалаан, бях толкова сълзлива, наивна и уязвима… Джаан ми беше обяснил всичко преди това, разбира се, много търпеливо, много подробно, и аз го бях приела. Бях от Авалон в края на краищата, а няма по-префинени същества от авалонците, нали? Освен земяните. Бях изучила всички чудновати култури, които човечеството е разпръснало сред звездите, и знаех, че всеки, който влезе в междузвезден кораб, трябва да е подготвен да се приспособява към съвсем различни социални системи и морални принципи. Знаех, че сексуално-семейните обичаи варират и че Авалон не е непременно по-мъдър свят от Висок Кавалаан в тази област. Бях много мъдра, така поне си мислех.
— Но не бях готова за каваларите, о, не. Докато съм жива, няма да забравя нито за секунда страха и травмата от първия ми ден и нощ в твърдините на Айрънджейд, като бетейн на Джаан Вайкъри. Особено първата нощ. — Засмя се. — Джаан ме беше предупредил, разбира се, и… по дяволите, просто не бях готова да бъда споделена. Какво мога да кажа? Беше лошо, но преживях. Гарс помогна. Беше искрено загрижен за мен и много за Джаан. Би могло дори да се каже, че беше нежен. Доверих му се. Вслуша се и беше внимателен. А на следващата сутрин започна вербалното насилие. Бях уплашена и наранена. Джаан беше разстроен и ужасно ядосан. Запокити Гарс през цялата стая първия път, когато ме нарече бетейн-кучка. И Гарс кротна за известно време. Не е чак толкова лош, но така и не спира. Наистина е невероятен. Ще предизвика на дуел и ще убие всеки кавалар, който би ме обидил наполовина толкова силно, колкото прави той. Знае, че шегите му ядосват Джаан и предизвикват ужасни караници… или най-малкото предизвикваха. Джаан вече е претръпнал за всичко това. Но той продължава. Вероятно не може да се сдържа или искрено ме ненавижда, или пък просто обича да нанася болка. Ако е така, не съм му давала много повод за радост през последните няколко години. Едно от първите неща, които реших, беше, че няма да му позволя повече да ме разплаче. И не му позволих. Дори когато каже нещо, което ме кара да искам да му разцепя главата с брадва, просто се усмихвам и стискам зъби, и се опитвам да измисля нещо неприятно, което да му отвърна. Един-два пъти успях да го изкарам от релси. Но обикновено той ме кара да се чувствам като смачкана буболечка.