Отказа се от асансьорите и слезе до жилището на Руарк по стълбите.
Щом си легна, усети, че е безкрайно уморен и ужасно изнервен от събитията през деня. Толкова много наведнъж, трудно можеше да се справи с всичко това. Каваларските ловци и техните лъжечовеци, странният горчив живот, който Гуен търпеше с Вайкъри и Янацек, внезапната, замайваща възможност да се върне при него. Неспособен да заспи, дълго мисли за всичко това. Руарк вече беше заспал: нямаше с кого да поговори. Накрая взе дебелия ръкопис, който му беше дала Гуен, и прелисти първите няколко страници. Едва ли имаше по-добро средство за приспиване от малко добро научно четиво.
Трудът на Джаан Вайкъри — „Мит и история: Произход на крепостното общество според една интерпретация на цикъла «Демонска песен» на Джеймис-Лайън Таал“ — беше по-тежко обвинение срещу неговия народ, отколкото Аркин Руарк изобщо можеше да изрече, помисли Дърк. Джаан беше изложил всичко, с извори и документация от компютърните банки на Авалон, с дълги цитати от поезията на Джеймис-Лайън Таал и още по-дълги от дисертации над смисъла на казаното от Джеймис Таал. Всичко, което той и Гуен бяха казали на Дърк онази сутрин, беше тук, в подробности. Вайкъри надграждаше теории над теории, полагаше усилия да обясни всичко. Обясняваше дори лъжечовеците, повече или по-малко. Твърдеше, че през „Времето на огън и демони“ някои оцелели от градовете стигнали до минните лагери и потърсили там убежище. Щом го получили обаче се оказали опасни. Някои били жертви на радиационно заболяване. Умирали бавно и ужасно и вероятно предавали заразата на болногледачите си. Други, привидно здрави, преживели и станали част от протокрепостните, докато не се оженили и не създали деца. Тогава радиационната поквара се проявила. Всичко това бяха предположения от страна на Вайкъри, без стих или два поне от Джеймис-Лайън, които да го потвърдят, но все пак изглеждаше красноречиво и правдоподобно обяснение на мита за лъжечовеците.
Вайкъри също така описваше доста подробно събитието, което каваларите бяха нарекли Злочестата чума… и онова, което предпазливо наричаше „прехода към съвременните каваларски сексуално-семейни обичаи“.
Според неговата хипотеза хранганите се бяха върнали на Висок Кавалаан приблизително едно столетие след първия си рейд. Градовете, които били бомбардирали, все още били купчини шлака, нямало никакъв признак за ново строителство от страна на хората. Въпреки това трите робски раси, които били спуснали да заселят планетата, не се виждали никъде: били избити, унищожени. И командващият хрангански Ум вероятно заключил, че на планетата все още живеят човешки същества. За да бъдат унищожени окончателно, хранганите хвърлили чумни бомби. Това беше хипотезата на Вайкъри.
В поемите на Джеймис-Лайън нямаше упоменаване за хрангани, но имаше много споменавания за болест. Всички оцелели каваларски описания се съгласяваха по това. Имало беше Злочеста чума — дълъг период, в който ужасни епидемии една след друга помитали твърдините. Всяка смяна на сезона носела нова и още по-ужасна болест — най-големия демон-враг, с когото каваларите не можели нито да се бият, нито да убият.
Деветдесет мъже измрели от всеки сто. Деветдесет мъже и деветдесет и девет жени.
Една от многото епидемии, изглежда, била избирателна към жените. Медицинските специалисти, с които Вайкъри се консултирал на Авалон, му казали това въз основа на смътното свидетелство, което той им дал — няколко древни поеми и песни. Изглеждало вероятно женските полови хормони да действали като катализатор за болестта. Джеймис-Лайън Таал написал, че младите девици били пощадени от загубата на кръв заради невинността им, докато раждащите ейн-кети били поразени ужасно и умирали в гърчове. Вайкъри беше изтълкувал това в смисъл, че момичетата преди пубертета оставали незасегнати, докато полово зрелите жени изгивали. Цяло поколение било заличено. Още по-лошо, болестта се задържала. Веднага щом момичето стигнело до пубертета, чумата поразявала. Джеймис-Лайън превърнал това в истина с огромно религиозно значение.
Някои жени се спасили — тези с естествена имунна защита. Много малко отначало. По-късно, тъй като оставали живи, раждали синове и дъщери, много от които също се оказвали имунизирани, докато тези, които не наследявали защитата, умирали в пубертета. Накрая всички кавалари имали имунитет, с редки изключения. Злочестата чума приключила.