Такъв бе статутът, който Гуен Делвано беше приела, когато бе стегнала гривната на Джаан около китката си.
Дърк лежа буден дълго — премисляше всичко прочетено, вперил поглед в тавана. Колкото повече мислеше, толкова повече се ядосваше. Когато първата утринна светлина започна да се процежда бавно през прозореца над главата му, беше решил. В известен смисъл вече не беше важно дали Гуен ще се върне при него, или не, стига да напуснеше Вайкъри и Янацек, и цялото болно общество на Висок Кавалаан. Но сама тя не можеше да го направи, колкото и да ѝ го желаеше. Много добре тогава. Аркин Руарк беше прав. Той щеше да ѝ помогне. Той щеше да ѝ помогне да се освободи. А след това щеше да има време да обмислят собствените си отношения.
Най-сетне, след като решението твърдо се закрепи в ума му, Дърк заспа.
Събуди се по обед, изведнъж, от внезапно жегнало го чувство за вина. Надигна се и примига, и си спомни, че беше обещал на Гуен да се качи горе сутринта, а ето, че утрото беше минало и той се беше успал. Стана припряно и се облече — Руарк го нямаше, — а след това се качи до жилището на Гуен, стиснал труда на Вайкъри под мишница.
Отвори му Гарс Янацек.
— Да? — каза навъсено червенобрадият кавалар. Беше гол до кръста, само по плътно прилепнали черни панталони и с неизменната гривна от желязо и жар-камък на дясната ръка. От пръв поглед Дърк разбра защо Янацек не носи отворени на гърдите блузи каквито явно предпочиташе Вайкъри: лявата страна на гърдите му, от подмишницата почти до слънчевия сплит, бе пресечена от дълъг крив белег.
Янацек улови погледа му и каза:
— Един дуел се обърка. Бях твърде млад. Няма да се повтори. Е, какво искаш?
Дърк се изчерви.
— Искам да видя Гуен.
— Не е тук — каза Янацек, погледът му беше ледено враждебен. И понечи да затръшне вратата.
— Чакай. — Дърк задържа вратата с ръка.
— Какво?
— Гуен. Трябваше да се видим. Къде е?
— В пустошта, т’Лариен. Ще се радвам, ако благоволиш да си спомниш, че тя е еколог, изпратен от висшеобвързаните на Айрънджейд да върши важна работа. Пренебрегна тази работа цели два дни, за да те развежда насам-натам. Сега, както е редно, се върна към нея. С Аркин Руарк взеха инструментите си и заминаха в горите.
— Нищо не каза снощи — настоя Дърк.
— Не е длъжна да те информира за плановете си — каза Янацек. — Нито трябва да си гарантира твоето разрешение за каквото и да било. Между вас няма никаква връзка.
Дърк си спомни спора, който беше подслушал предната вечер, и изведнъж го обзе подозрение.
— Може ли да вляза? — попита той. — Искам да върна това на Джаан, да поговорим за него — добави и показа на Гарс подвързания в кожа труд. Всъщност се надяваше да огледа за Гуен, да разбере дали не я крият от него. Но едва ли щеше да е учтиво да го каже. А от Янацек лъхаше враждебност и един опит да се провре покрай него щеше да е много неразумен.
— В момента Джаан не е вкъщи. Сам съм. И трябва да изляза. — Пресегна се и дръпна трактата от ръцете на Дърк.
— Не! — каза Дърк по импулс. — Тази история е много интересна. Може ли да вляза и да поговоря с тебе за нея? Минутка-две — няма да те задържам.
Изведнъж Янацек сякаш се промени. Усмихна се, отстъпи и подкани Дърк с жест да влезе в жилището.
Дърк бързо се огледа. Дневната беше празна, камината изстинала. Нищо не изглеждаше сбъркано или не на място. Трапезарията, видима през сводестия вход, също беше празна. От Гуен и Джаан нямаше и помен. Според това, което можеше да се види, Янацек, изглежда, казваше истината.
Неубеден, Дърк отиде до лавицата и каменните фигури на нея. Янацек го наблюдаваше мълчаливо, после се обърна, излезе и след секунди се върна. Беше стегнал колана си от мрежеста стомана с тежкия му кобур и закопчаваше предницата на избеляла черна риза.
— Къде отиваш? — попита Дърк.