— Навън — отвърна Янацек с къса усмивка. Откопча капака на кобура, извади лазерния пистолет, погледна енергийния датчик отстрани на дръжката, след това го прибра, извади го отново — с гладко и плавно движение на дясната ръка — и го насочи към Дърк. — Притеснявам ли те?
— Да — отвърна Дърк. Отдръпна се от лавицата.
Усмивката на Янацек се върна и той хлъзна лазера в кобура.
— Доста добър съм с дуелен лазер. Макар че всъщност моят тейн е по-добър. Разбира се, аз трябва да използвам само дясната си ръка. Лявата все още ме боли. Тъканта на белега се изпъва, тъй че гръдните мускули на тази страна не могат да се движат толкова лесно като на дясната. Но няма голямо значение. Основно съм деснорък. Дясната ръка винаги е повече от лявата, знаеш го. — Дясната му длан се беше отпуснала на лазерния пистолет, докато говореше, жар-камъните, вгнездени в черното желязо, блестяха като мътночервени очи нагоре по ръката му.
— Съжалявам за раната ти.
— Направих грешка, т’Лариен. Твърде млад бях може би, но все пак грешката беше сериозна за възрастта ми. Такива грешки могат да създадат много тежки проблеми и в някои отношения се отървах леко. — Гледаше Дърк много напрегнато. — Човек трябва да внимава да не прави грешки.
— О? — Дърк имитира невинна усмивка.
Янацек не отвърна веднага. Накрая рече:
— Мисля, че знаеш за какво говоря.
— Нима?
— Да. Не ти липсва интелигентност, т’Лариен. Нито на мен. Детинските ти хитрини не ме забавляват. Нямаш нищо за обсъждане с мен например. Просто искаше да получиш достъп в това жилище по някакви твои си причини.
Усмивката на Дърк изчезна. Той кимна.
— Добре. Калпав номер, явно, щом го схвана веднага. Исках да погледна за Гуен.
— Казах ти, че е в горите, по работа.
— Не ти вярвам — отвърна Дърк. — Тя щеше да ми каже вчера. Държите я настрана от мен. Защо? Какво става?
— Нищо, което да те засяга — каза Янацек. — Разбери ме, т’Лариен, ако обичаш. Може би за теб, както и за Аркин Руарк, изглеждам зъл човек. Може да си мислиш така за мен. Малко ме интересува. Не съм зъл. Точно затова те предупреждавам против грешки. Точно затова те допуснах, макар да знам много добре, че нямаш какво да ми кажеш. Защото аз имам неща, които да ти кажа.
Дърк се облегна на гърба на кушетката и кимна.
— Добре, Янацек. Продължавай.
Янацек се намръщи.
— Твоят проблем, т’Лариен, е, че знаеш малко и още по-малко разбираш Джаан, мен и нашия свят.
— Знам повече, отколкото си мислиш.
— Нима? Прочете писанията на Джаан за Демонската песен и несъмнено някои хора са ти казали разни неща. И все пак какво е това? Ти не си кавалар. Не разбираш каваларите, предполагам, но ето, че стоиш тук и виждам присъда в очите ти. По какво право? Кой си ти да ни съдиш? Едва ни познаваш. Ще ти дам един пример. Само преди секунда ме нарече Янацек.
— Това е името ти, нали?
— Това е част от името ми, последната част, най-незначителната и най-малката част от това, което съм. Това е моето избрано име, името на един древен герой на Съюз Айрънджейд, който живял дълъг и плодотворен живот, много пъти доблестно защитавал своята крепост и своите кети във висша война. Знам защо го използваш, разбира се. На твоя свят и във вашата именна система е обичайно да се обръщаш към онези, към които изпитваш отчужденост или враждебност, с последната част от имената им — приятелски би нарекъл човека с първото му име, нали?
Дърк кимна.
— Общо взето. Не е толкова просто, но общо взето си прав.
Янацек се усмихна; сините му очи сякаш заискриха.
— Виж, разбирам народа ви, твърде добре при това. Зачитам порядките ви — наричам те т’Лариен, защото съм враждебен към теб, и това е правилно. Не получавам същото в отплата обаче. Ти се обръщаш към мен на Янацек, без и за миг да помислиш, и доста преднамерено налагаш вашата именна система върху мен.
— Как би трябвало да те наричам тогава? Гарс ли?
Янацек махна нервно с ръка.
— Гарс е истинското ми име, но не е редно да се използва от теб. Според каваларския обичай използването само на това име би означавало връзка, каквато всъщност не съществува между нас. Гарс е име за моя тейн и моята кро-бетейн, и моите кети, не е за човек от друг свят. Правилно би трябвало да ме наричаш Гарс Айрънджейд, а моя тейн — Джаантъни висш Айрънджейд. Тези са традиционни и правилни от равен, кавалар от друг дом, с когото съм в условия на диалог. Оправдавам те напълно. — Той се усмихна. — Сега разбери, т’Лариен, че ти казвам това само за илюстрация. Адски малко ме интересува дали ме наричаш Гарс или Гарс Айрънджейд, или господин Янацек. Наричай ме както ти е на сърце и няма да се обидя. Киндисецът Аркин Руарк дори ме е наричал Гарси, но устоях на подтика да го бодна и да видя дали пука.