Янацек се намръщи и избута със сила ръката на Дърк.
— Значи ни и шпионираш. Правиш го лошо, т’Лариен, но все пак е оскърбително. Втора грешка. Първата беше на Джаан, за това, че ти каза нещата, които ти каза, с това, че ти се довери и ти предложи закрилата си.
— Нямам нужда от ничия закрила!
— Така казваш ти. Неуместна гордост на идиот. Само онези, които са силни, би трябвало да отхвърлят закрилата, дадена на слабите; тези, които наистина са слаби, имат нужда от нея. — Обърна му гръб. — Няма да си хабя повече времето с теб. — На масата бе оставена тънка черна чанта. Янацек я отвори, като щракна едновременно двете ключалки и отмести капака. Вътре Дърк видя няколко реда от черните железни игли банши върху червена плъст. Янацек вдигна една. — Много ли си сигурен, че не искаш една от тези? Корариел? — И се ухили.
Дърк скръсти ръце и не удостои въпроса с отговор.
Янацек изчака малко и след като отговор не последва, прибра иглата банши и затвори чантата.
— Желатиновите деца не са толкова придирчиви като теб. Сега трябва да ги занеса на Джаан. Върви си.
Беше ранен следобед. Пъпа гореше смътно в средата на небето, неравно разпръснатите светлинки на четирите видими Троянски слънца бяха около него. От изток духаше силен вятър, усилваше се в буря като че ли. По сивите и червени улички долу се вдигаха прашни вихрушки.
Дърк седеше на един ъгъл на покрива, провесил крака над улицата, и обмисляше възможностите си.
Беше последвал Гарс Янацек до въздушната площадка и го беше видял как напусна, понесъл чантата с банши, с четвъртитата военна реликва с маслиненозелената броня. Другите две въздушни коли, сивата манта-крило и яркожълтата сълза, също бяха заминали. Беше заседнал тук в Лартейн без никаква представа къде е Гуен и какво правят с нея. За кратко съжали, че Руарк не е тук.
Съжали и че си няма своя кола. Несъмнено можеше да наеме някоя в Предизвикателство, ако бе помислил за това, или дори на междузвездното пристанище в нощта, когато бе дошъл. Но беше сам и безпомощен; дори небесните скутери липсваха. Светът бе червен и сив, и безсмислен. Зачуди се какво да направи.
Изведнъж го осени. Всички фестивални градове, шито беше видял, бяха много различни, но имаха едно общо нещо: никой от тях не беше имал толкова пространство за кацане, че да побере въздушни коли, равни на броя на човешкото население. Което означаваше, че тези градове трябва да са свързани чрез някакъв друг вид транспортна мрежа. Което означаваше, че може би все пак има някаква свобода на действие.
Стана и отиде до асансьорите, а след това надолу до жилището на Руарк в основата на кулата. Между двете стигащи до тавана растения с черна кора имаше стенен екран, точно както помнеше, че го беше видял, тъмен и невключен, както си беше откакто Дърк бе пристигнал. Малко хора бяха останали на Ворлорн, за да се обадят или да ги потърсят. Но несъмнено имаше информационна верига. Огледа двата реда копчета под екрана, избра едно и натисна. Тъмнината отстъпи на мека синя светлина и Дърк задиша малко по-леко: комуникационната мрежа поне все още действаше.
Един от бутоните беше маркиран с въпросителен знак. Той го натисна и синята светлина се изчисти и изведнъж екранът се изпълни с дребен шрифт, сто числа за сто основни услуги, всичко — от медицинска помощ и религиозна информация до външнопланетни новини.
Набра съчетанието за „транспорт за посетители“. По екрана потекоха числа и една по една надеждите на Дърк увехнаха. Имаше услуги въздушни коли под наем на междузвездното пристанище и в десет от четиринайсетте града. Всичките затворени. Функционалните въздушни коли бяха напуснали Ворлорн с фестивалните тълпи. Други градове бяха осигурявали лодки на въздушни възглавници и с подводни криле. Вече не. При Мускел Крайморски гостите можеха да плават покрай брега в истински ветроходен кораб от Забравената колония. Услугата спряна. Междуградската еърбъс линия беше затворена, ядрените стратолайнери на Тобер и хелиевите дирижабли на Ешелин бяха заземени и приключили. Стенният екран му показа карта на високоскоростното метро, което беше минавало под планетната повърхност от космодрума до всеки от градовете, но цялата карта беше начертана в червено и легендата отдолу обясняваше значението на червеното: „Захранването спряно — услугата изключена“.
Не беше останал никакъв транспорт на Ворлорн, освен ходенето пеш, изглежда. Плюс онова, което късни посетители бяха донесли със себе си.