— Да.
— Аз отхвърлих името — каза тихо Дърк. Чувстваше се задължен да го направи и моментът изглеждаше подходящ. Бретан се извърна и го изгледа намръщено, а в зеленото око на Брайт сякаш имаше толкова огън, колкото и в еша му от жар-камък.
— Отхвърли само намека за собственост — отвърна много бързо Вайкъри. — Моят приятел отстоя това, че е човек, но все пак носи щита на моята закрила.
Гарс Янацек се ухили и поклати глава.
— Не, Джаан. Не беше вкъщи тази сутрин. Т’Лариен не иска и закрилата ни. Така каза.
Вайкъри го погледна с гняв.
— Гарс! Не е време за шеги.
— Не се шегувам — каза Янацек.
— Вярно е — призна Дърк. — Казах, че мога сам да се погрижа за себе си.
— Дърк, не знаеш какво говориш! — каза Вайкъри.
— Този път мисля, че знам.
Бретан Брайт Лантри издаде своя звук, доста шумно и внезапно, докато Дърк и двамата Айрънджейд спореха, а неговият тейн Чел стоеше вцепенен от гняв.
— Тишина — настоя стържещият глас и я получи. — Това е несъществено. Нещата са същите. Казваш, че е човек, Айрънджейд. Ако е така, не може да бъде корариел и ти не можеш да го защитиш. Моите кети ще се погрижат да не го направиш. — Обърна се срещу Дърк.
— Призовавам те на дуел, Дърк т’Лариен.
Всички мълчаха. Лартейн тлееше и вятърът беше много студен.
— Не исках да обидя — каза Дърк, спомнил си думите, които Айрънджейд бяха използвали в други моменти. — Позволено ли ми е да се извиня, или какво?
— Поднесе дланите си на Бретан Брайт, извърнати нагоре, отворени и празни.
Обезобразеното лице потрепери.
— Обидата е нанесена.
— Трябва да се дуелираш с него — каза Янацек.
Ръцете на Дърк бавно се смъкнаха. И се стегнаха в юмруци. Замълча.
Джаан Вайкъри беше забил тъжно очи в земята, но Янацек все още беше оживен.
— Дърк т’Лариен не знае нищо за обичаите на дуела — каза той на двамата Брайт. — Такива обичаи не са разпространени на Авалон. Ще позволите ли да го инструктирам?
Бретан Брайт кимна, същото странно неловко движение на глава и рамене, каквото Дърк бе забелязал следобеда в гаража. Чел като че ли изобщо и не чу: старият Брайт все още беше с лице срещу Вайкъри, ломотеше и гледаше сърдито.
— Има четири избора, т’Лариен — почна Янацек. — Като предизвикан, ти правиш първия. Приканвам те да направиш избора на оръжия и да избереш пистолети или саби.
— Саби — повтори Дърк механично.
— Аз избирам формата — изхриптя Бретан. — И избирам карето на смъртта.
Янацек кимна.
— Ти имаш и третия избор, т’Лариен. Тъй като нямаш тейн, изборът на броя е предопределен. Трябва да е единично. Можеш да кажеш това или можеш да избереш мястото.
— Стара Земя? — каза Дърк обнадеждено.
Янацек се ухили.
— Не. Само този свят. Други възможности са незаконни.
Дърк сви рамене.
— Тук тогава.
— Аз избирам броя — каза Бретан. Вече беше съвсем тъмно, само рехаво разпръснатите чужди звезди огряваха черното небе горе. Окото на Бретан грееше и странно отразена светлина лъщеше влажно по белезите му. — Избирам единично, както трябва да бъде.
— Значи е уредено — заяви Янацек. — Двамата трябва да се споразумеете за съдия и тогава…
Джаан Вайкъри вдигна глава. Чертите на лицето му бяха потънали в сянка, огряваше ги само бледата светлина на жар-камъните, но подутата му челюст очертаваше странен силует.
— Чел — каза той много тихо и много спокойно.
— Да — отвърна старият Брайт.
— Ти си глупак, щом вярваш в лъжечовеци — каза му Вайкъри. — Всички, които вярвате в такива неща, сте глупаци.
Дърк все още беше с лице срещу Бретан Брайт, когато Вайкъри проговори. Обезобразеното лице трепна веднъж, втори път, трети.
Чел отвърна все едно беше в транс:
— Оскърблението е нанесено, Джаантъни висш-Айрънджейд, лъже-Кавалар, лъжечовек. Обявявам дуел.
Бретан се обърна рязко и понечи да извика. Гласът му обаче не беше годен за това и той изломоти задавено:
— Ти…! Ти си нарушител на дуел! Аз…
— Кодексът го допуска — отвърна равнодушно Вайкъри. — Макар че може би, ако Бретан Брайт би могъл да пренебрегне малкото прегрешение на един невеж другопланетянин, сигурно бих намерил в себе си силата да помоля за прошка Чел фре-Брайт.
— Не — каза мрачно Янацек. — В моленето няма чест.
— Не — повтори Бретан. Лицето му сега бе като череп. Окото му от скъпоценен камък блестеше и страната му бе изкривена от гняв. — Огънах се колкото можех да се огъна заради теб, лъже-Кавалар. Няма да се подиграя с цялата мъдрост на моята крепост. Моят тейн беше по-прав от мен. Всъщност горчиво сгреших, че изобщо се опитах да избегна дуел с теб, лъжецо. Лъжечовек. Имаше голям позор в това. Но сега ще се очистя. Ние ще ви убием, аз и Чел. Ще убием и трима ви.