Дърк така и не получи възможност да отговори — Янацек го изпревари.
— Не можеш да направиш това. Кой е той, този т’Лариен? Как можеш да мислиш, че е достоен да го вкараш в Айрънджейд? Той ще е фалшив, Джаан. Няма да пази връзките, няма да защити крепостта, няма да се върне с нас в Съюза. Възразявам.
— Ако той приеме, мисля, че ще пази връзките за известно време — каза Вайкъри.
— За известно време? Кет са свързани завинаги!
— Тогава това ще е нещо ново, нов вид кет, приятел за известно време.
— Това е повече от ново — каза Янацек. — Няма да го позволя.
— Гарс — каза Джаан Вайкъри. — Дърк т’Лариен вече е твой приятел. Или го забрави толкова скоро? Грешиш в опита си да осуетиш предложението ми. Прекъсваш връзки, които току-що прие. Не би постъпил така към кет.
— А ти не би канил кет да бъде кет — измърмори ядосано Янацек. — Той щеше вече да е такъв, тъй че цялата работа няма смисъл. Той е външнообвързан. Съветът на висшеобвързаните ще те порицае, Джаан. Това е погрешно, да.
— Съветът на висшеобвързаните е на Висок Кавал аан, а това е Ворлорн — каза Вайкъри. — Само ти си тук да говориш от името на Айрънджейд. Ще нараниш ли своя приятел?
Янацек не отвърна.
Вайкъри се обърна към Дърк.
— Е, т’Лариен?
— Не знам — каза Дърк. — Мисля, че знам какво би означавало да съм крепостен брат, и предполагам, че оценявам честта или каквото е там. Но между нас има много неща, Джаан.
— Говориш за Гуен — каза Вайкъри. — Тя наистина е между нас. Но, Дърк, моля те да бъдеш нов и особен вид крепостен брат. Само докато си на Ворлорн и само на Гарс, не на мен или на който и да било друг Айрънджейд. Разбираш ли?
— Да. Така би било по-лесно. — Той погледна към Янацек. — Но дори с Гарс имам проблеми. Той се опита да ме направи собственост, а току-що не се постара много да ме измъкне от онзи дуел.
— Казвах само истината — каза Янацек, но Вайкъри му махна да замълчи.
— Тези неща бих могъл да простя, предполагам — каза Дърк. — Но не и работата с Гуен.
— Този проблем ще се реши от мен, теб и Гуен Делвано — каза спокойно Вайкъри. — Гарс няма глас в него, въпреки че може да ти каже, че има.
— Тя е моята кро-бетейн — възрази Гарс. — Имам право и да говоря, и да действам. Имам задължение.
— Говоря за снощи — каза Дърк. — Бях до вратата. Чух. Янацек я удари и оттогава двамата сте я заключили и я криете от мен.
Вайкъри се усмихна.
— Удари я?
Дърк кимна.
— Чух го.
— Чул си спор и удар, за това не се съмнявам — каза Вайкъри. Докосна с ръка подутата си челюст. — Откъде мислиш се е взело това?
Дърк го зяпна и изведнъж се почувства невероятно глупаво.
— Аз… помислих… не знам. Желатиновите деца…
— Гарс удари мен, не Гуен — каза Вайкъри.
— Бих го направил отново — каза кисело Янацек.
— Но… но тогава… какво става? Снощи? Тази сутрин?
Янацек стана, отиде до неговия край на дивана и надвисна над него.
— Приятелю Дърк — заговори малко злъчно, — тази сутрин ти казах истината. Гуен излезе с Аркин Руарк, по работа. Кимдисецът я беше търсил през целия ден. Беше крайно възбуден. Според това, което ми каза, колона бронирани бръмбари е започнала да мигрира, несъмнено в отговор на усилващия се студ. Казват, че това било много рядко събитие дори на Ешелин. На Ворлорн, разбира се, такова събитие е уникално и не може да бъде пресъздадено и Руарк смяташе, че трябва да бъде проучено веднага. Е, сега схващаш ли, приятелю Дърк т’Лариен, вече?
— Ъъ… Тя трябваше да ми каже…
Янацек се върна на мястото си. Острото му лице беше стегнато и намръщено.
— Моят приятел ме нарича лъжец.
— Гарс говори истината — каза Вайкъри. — Гуен каза, че ще остави съобщение за теб, бележка или запис. Може би е забравила във възбудата от подготовката. Такива неща се случват. Тя е много увлечена в работата си, Дърк. Добър еколог е.
Дърк погледна Гарс Янацек.
— Чакай малко. Тази сутрин ми каза, че я криете от мен. Призна го.
Вайкъри също изглеждаше озадачен.
— Гарс?
— Вярно е — каза с неохота Янацек. — Той дойде и упорства, упорства, набута се вътре с една прозрачна лъжа. Нещо повече, явно му се искаше да вярва, че Гуен е задържана в плен от мръсните Айрънджейд. Съмнявам се, че щеше да повярва на каквото и да е друго. — Отпи глътка от виното си.