— Това не е разумно, Гарс — каза Вайкъри.
— Неистина дадена, неистина върната — отвърна самодоволно Янацек.
— Това ме удовлетворява. — Вайкъри се обърна към Дърк. — Е, т’Лариен, ще бъдеш ли кет на Гарс?
Дърк помисли дълго, после каза:
— Ами… да.
— Пий тогава — каза Вайкъри.
Тримата вдигнаха чашите си едновременно — на Янацек вече беше наполовина пресушена — и виното потече парещо и малко горчиво над езика на Дърк. Не беше най-доброто вино, което бе опитвал. Но беше съвсем добро.
Янацек довърши чашата си и стана.
— Трябва да поговорим за дуелите.
— Да — каза Вайкъри. — Днес беше горчив ден. И двамата не сте се държали разумно.
Янацек се облегна на полицата под една от зяпналите каменни фигури.
— Най-голямата липса на благоразумие беше от твоя страна, Джаан. Разбери ме, не изпитвам никакъв страх от дуел с Бретан Брайт и Чел Празните ръце, но не беше нужно. Ти съзнателно го провокира. Брайтът трябваше да обяви дуел след думите ти, за да не го заплюе и собственият му тейн.
— Не тръгна, както се надявах — отвърна Вайкъри. — Мислех, че може би Бретан се страхува от нас, че може би ще се откаже от дуела си с т’Лариен, за да избегне нас. Не го направи.
— Да, не го направи. Можех да ти кажа, ако беше попитал. Ти прекали с натиска и стигна опасно близо до прекратяване на дуел.
— Кодексът го позволява.
— Може би. И все пак Бретан беше прав. Щеше да е голям срам за него, ако беше пренебрегнал нарушението на т’Лариен заради страха си от теб.
— Не — каза Вайкъри. — Точно тук ти и целият ни народ греши. Не би трябвало да има никакъв срам в избягването на дуел. Ако изобщо искаме да изпълним предначертанието си, трябва да научим това. Да, в известен смисъл си прав… предвид това кой и какъв е, не можеше да даде друг отговор. Погрешно го прецених.
— Сериозна грешка — каза Янацек. Широка усмивка разцепи рижата му брада. — Щеше да е по-добре да оставим т’Лариен да се дуелира. Погрижих се да се бият със саби, нали? Брайтът нямаше да го заколи за такова дребно оскърбление. Мъж като Дърк — ха, нямаше да има никаква чест в това. Един удар само, бих казал. Едно порязване щеше да е добро за т’Лариен. Урок за него, урок за грешките. Щеше и да придаде характер на лицето му, едно малко порязване. — Погледна Дърк. — Сега, разбира се, Бретан Брайт ще те убие.
Каза го небрежно и дори се ухили. Дърк се постара да не се задави с виното.
— Какво?!
Янацек сви рамене.
— Като пръв предизвикан, трябва да се дуелираш първи, тъй че не можеш да се надяваш, че двамата с Джаан ще ги убием преди да стигнат до теб. Бретан Брайт е широко известен с умението си в дуела, както и с удивително добрата си външност. Всъщност той е забележителен. Предполагам, че е тук да ловува лъжечовеци с Чел, но всъщност не е много по лова. Чувства се по-удобно в карето на смъртта, отколкото в дивото, според всичко, което съм чувал за него. Дори собствените му кети го намират за труден. Освен че е грозен, взе за тейн Чел фре-Брайт. Чел някога е бил висшеобвързан с голяма власт и чест. Надживя своята бетейн и първоначалния си тейн. Днес е един суеверен изкуфял дъртак с Малко ум и много богатство. Според слуховете на крепостта богатството е причината Бретан Брайт да носи желязото и огъня на Чел. Никой не казва това открито на Бретан, разбира се. Казват, че е доста докачлив. А сега Джаан ядоса и него и може би е малко уплашен. Няма да има никаква милост за теб. Надявам се да успееш да го порежеш малко, преди да умреш. Това би улеснило нас в следващия дуел.
Дърк си спомняше увереността, която го беше изпълнила на покрива. Беше съвсем уверен, че нито един от двамата Брайт не е истинска опасност. Разбираше ги. Изпитваше съжаление към тях. Сега започна да съжалява за себе си.
— Прав ли е? — попита той Вайкъри.
— Гарс се шегува и преувеличава — каза Вайкъри. — Но все пак си в опасност. Бретан несъмнено ще се опита да те убие, ако му позволиш. Не е нужно да става това. Правилата на вашата форма и въоръжение са доста прости. Съдията ще разчертае с тебешир квадрат на улицата, пет на пет метра, и ти и противникът ти ще започнете от противоположни ъгли. По знак от съдията всеки от вас ще настъпи със сабята си към центъра. Когато се срещнете, ще се биете. За да удовлетвориш изискванията за чест, трябва да нанесеш един удар и да посрещнеш един. Бих те посъветвал да посечеш в стъпалото или в крака му, тъй като това ще покаже, че нямаш желание за истински смъртен дуел. После, след като си поел неговия първи удар — опитай се да го отклониш със сабята си, ако можеш, — можеш да отидеш до периметъра на карето. Не бягай. Няма чест в бягането и съдията ще отсъди дуела като смъртна победа за Бретан, и тогава Бретан ще те убие. Трябва да вървиш, спокойно. На линията на периметъра, щом я прекрачиш, си в безопасност.