— За да постигнеш тази безопасност, трябва да стигнеш до линията на периметъра — каза Янацек. — Бретан ще те убие преди това.
— Ако нанеса моя един удар и поема един, тогава мога ли да хвърля сабята си и да изляза? — попита Дърк.
— В такъв случай Бретан ще те убие с озадачен израз на лицето — тоест на това, което е останало от него — отвърна Янацек.
— Аз не бих направил това — предупреди Вайкъри.
— Внушенията на Джаан са глупост — каза Янацек. Тръгна бавно към дивана, взе си чашата и си наля още вино. — Трябва да задържиш сабята и да се биеш с него. Помисли — той е сляп от едната страна. Със сигурност е уязвим там! И виж как непохватно кима и си обръща главата.
Чашата на Дърк беше празна. Той я протегна и Янацек му я напълни.
— Вие как ще се дуелирате с тях?
— Правилата за нашата форма и въоръжение се различават от твоите — каза Вайкъри. — Четиримата трябва да застанем в четирите ъгъла на карето на смъртта с дуелни лазери или пистолети. Не може да се движим, освен отстъпване назад, извън карето, за безопасност. И това не може, докато всеки мъж в карето не е направил един изстрел. Стане ли това, изборът е наш. Които останат вътре, ако още стоят прави, може да продължат да стрелят. Може да е безвредна форма или много смъртоносна, зависи от волята на участващите.
— Утре трябва да е смъртоносна — каза Янацек. Отпи отново.
— Бих искал да е обратното — каза Вайкъри и поклати тъжно глава. — Но се боя, че казваш истината. Брайт са изпълнени с твърде много гняв към нас, за да стрелят във въздуха.
— Така е — каза Янацек с мимолетна усмивка. — Понесоха обидата много дълбоко. Чел Празните ръце поне няма да прости.
— Не може ли да стреляте само за да раните? — попита Дърк. — Да ги разоръжите?
Думите излязоха толкова лесно от устата му… и все пак му беше странно да се чуе, че ги изрича. Ситуацията беше изцяло извън житейския му опит, но все пак усети, че я приема, че започва да се чувства някак странно удобно в компанията на двамата кавалари и виното им, и кроткия им разговор за смърт и осакатяване. Може би това означаваше нещо, да си един от кети; може би точно затова тревогата му заглъхваше. Знаеше само, че се чувства спокоен, в мир и като у дома си.
Вайкъри изглеждаше угрижен.
— Да ги раним? Щях да предпочета и това, но не може да стане. Ловците вече се боят от нас. Пощадяват корариел на Айрънджейд заради този страх. Ние спасяваме живот. Това няма да е възможно, ако сме прекалено несериозни с Брайт утре. Другите биха могли да не се откажат от ловуването си, ако помислят, че рискуват само едно леко раняване. Не, за жалост, смятам, че трябва да убием Чел и Бретан, ако можем.
— Можем — заяви уверено Янацек. — И, приятелю т’Лариен, не е толкова лесно, нито разумно да раниш враг в дуел, колкото може би си мислиш. Да ги обезоръжим, хм, подиграваш ни се. Това е буквално невъзможно. Бием се с дуелни лазери, приятел, не с военни оръжия. Такива ръчни оръжия стрелят на импулси от половин секунда и са нужни цели петнайсет секунди за презареждане между изстрелите. Разбираш ли? Мъж, който избърза с изстрела си или го направи ненужно труден, мъж, който стреля, за да обезоръжи… брой го е мъртъв. Дори от пет метра можеш да не улучиш и врагът ти ще те убие чисто преди лазерът ти да е готов за втори изстрел.
— Не може да се направи, така ли? — каза Дърк.
— Много хора са само ранени в дуел — каза Вайкъри. — Много повече от убитите всъщност. И все пак в повечето случаи това не е търсеният резултат. Понякога да. Когато човек стреля във въздуха и неговият враг реши да го накаже, тогава може да се нанесат ужасни белези. Но това не се случва често.
— Бихме могли да раним Чел — каза Янацек. — Той е стар и бавен. Но Бретан Брайт е друга работа. Казват, че вече имал шест убийства в дуели.
— Той ще е моя грижа — каза Вайкъри. — Погрижи се лазерът на Чел да остане тъмен, Гарс, и това ще е достатъчно.
— Може би. — Янацек се обърна към Дърк. — Ако можеш да порежеш Бретан само малко, т’Лариен, в ръката или по дланта, или по рамото — нанеси му една-единствена болезнена рана, забави го малко. Това би променило нещата. — Усмихна се широко.
Дърк се усети, че неволно отвръща на усмивката.
— Мога да опитам, но не забравяй, адски малко разбирам от дуелиране и още по-малко от саби, и първата ми грижа ще е да остана жив.
— Не се тормози за невъзможното — рече Янацек, все така ухилен. — Просто го резни колкото можеш по-лошо.