Гуен също кимна.
— Спомни си какво каза в Крайн Ламия, Дърк, за живота и смъртта. Не можеш да се оттеглиш и да се самоубиеш след това, нали?
Той се намръщи.
— По дяволите, това не е самоубийство.
Руарк се изсмя.
— Не е ли? Същото е, почти. Да не би да мислиш, че ще го надвиеш в дуела?
— Добре, но…
— Ако той изпусне сабята си, от пот по дланта или нещо такова, ти ще го убиеш ли?
— Не. Аз…
— Защото няма да е честно, нали? Обаче да позволиш той да те убие е също толкова нечестно. Дори да му дадеш шанса да те убие. Това е глупаво. Освен това не си кавалар, така че не ми говори за Джаантъни. Той все пак е убиец. Ти си по-добър, Дърк. И той има извинение, нещо, за което мисли, че се бори може би, да промени народа си. Големият спасител моля ви се! Но няма да му се подиграваме, не. Но ти, Дърк, ти нямаш такава причина. Нали?
— Да, нямам. Но по дяволите, Руарк, той постъпва правилно. Не изглеждаше толкова добре горе, когато ти каза как Брайт щяха да са те убили без неговата закрила.
— Прав си. Но това не променя нищо. Добре, приемаме, може би съм корариел, че Брайт са по-лоши от Айрънджейд, че Джаан прилага насилие, за да спре по-лошо насилие. Правилно ли е това? О, не мога да кажа. Труден морален въпрос, сериозно! Може би дуелите на Джаан служат на някаква цел, мм, за хората му, за нас. Но твоят дуел е пълна глупост, не служи за нищо — тебе просто ще те убият. И Гуен ще остане с Джаан и Гарс завинаги, докато не загубят дуел може би, и тогава за нея ще стане още по-кофти.
Руарк замълча и допи виното си, после се завъртя на стола, за да си налее пак. Дърк седеше смълчан. Гуен беше впила очи в него, търпеливият ѝ поглед бе толкова тежък, че се усещаше. Главата му пулсираше. Руарк объркваше всичко, помисли Дърк. Трябваше да постъпи правилно, но кое беше правилното? Изведнъж всякаква интуиция и способност да вземе решения се изпариха. Тишината натежа.
— Няма да бягам — заяви той накрая. — Няма. Но няма и да се дуелирам. Ще отида там и ще им кажа решението си: отказвам да се бия.
Кимдисът разклати виното в чашата си и се изсмя.
— Е, в това определено има нравствен кураж. И традиция. Иисус Христос и Сократ, и Ерика Стормджоунс, и сега Дърк т’Лариен, великите мъченици на историята, да. Може би поетът Редстийл ще напише нещо за теб.
— Те са Брайт, Дърк — каза Гуен. Виж, тя не се смееше. — Брайт, висшеобвързани от старата школа. На Висок Кавалаан може би изобщо нямаше да бъдеш предизвикан на дуел. Съветите на висшеобвързаните признават, че външнопланетяните не са длъжни да се съобразяват с техния кодекс. Но това е различно. Съдията ще ти отсъди загуба и Бретан Брайт и крепостните му събратя ще те убият или ще те подгонят, за да те убият. С отказа си да се дуелираш в техните очи ще се докажеш като лъжечовек.
— Не мога да бягам — повтори Дърк. Всичките му аргументи изведнъж се оказаха изчерпани. Нищо не му беше останало освен решимостта да се изправи пред утрото и да разбере.
— Потискаш собственото си благоразумие всъщност, да. Това не е страхливост, Дърк. Най-смелият избор от всички, помисли го така. Да рискуваш да си навлечеш презрението им с бягство. Дори тогава си изправен пред гибелна опасност. Вероятно ще те преследват, Бретан Брайт, ако оживее, другите, ако той умре, нали? Но ти ще живееш, ще им избягаш може би, ще помогнеш на Гуен.
— Не мога — каза Дърк. — Обещах им. На Джаан и Гарс.
— Обеща им? Какво им обеща? Да умреш?
— Не. Да. В смисъл, Джаан ме накара да обещая да бъда брат на Янацек. Нямаше да се въвлекат в този дуел, ако Вайкъри не се беше опитал да ме отърве от тази неприятност.
— След като Гарс те вкара в нея — каза Гуен и Дърк се стъписа от неочакваната злъч в спокойния ѝ тон.
— Те също може да умрат утре — каза той колебливо. — И аз съм отговорен за това. Сега ми казвате, че трябва да ги изоставя.
Гуен пристъпи към него и вдигна ръце. Пръстите ѝ погалиха страните му, забърсаха назад сиво-кафявите кичури от челото му и големите ѝ зелени очи се взряха в неговите. Той изведнъж си спомни други обещания: шепнещия камък, шепнещия камък. И отдавна отминали времена внезапно проблеснаха отново в паметта му, и светът закръжи бясно, и добро и грешно започнаха да се сливат и потекоха в едно.
— Дърк, чуй ме — заговори бавно Гуен. — Джаан се е въвличал в шест дуела заради мен. Гарс, който дори не ме обича, е споделил четири от тях. Убивали са заради мен, заради гордостта ми, заради честта ми. Не го исках, не повече, отколкото ти поиска закрилата им. Беше тяхното понятие за моята чест, не моето. Но все пак онези дуели означаваха за мен точно толкова, колкото този за теб. Въпреки това ти ме помоли да ги напусна, да се върна при теб, да те обичам отново.