Тя го събуди, когато блестящото копие на Предизвикателство изникна пред тях — бутна го нежно по рамото. Беше спал неспокойно. Изправи се веднага и се прозя.
— Стигнахме значи — каза ненужно.
Гуен не отвърна. Мантата забави скорост. Градът на емерелите растеше пред тях, все по-близък.
Дърк се загледа към зората.
— Две слънца са изгрели. И виж, човек може почти да види Дебелия Сатана. Предполагам вече знаят, че сме избягали.
Помисли за Вайкъри и Янацек, как го чакат при карето на смъртта, очертано на улицата, чакат с двамата Брайт. Бретан сигурно крачеше нетърпеливо и издаваше странния си звук. Окото му сигурно бе угаснало и студено в утрото, мъртъв въглен в обезобразеното му лице. Може би самият той беше мъртъв вече, или Джаан, или Гарс Янацек. За миг се изчерви от срам. После се притисна към Гуен и я прегърна.
Предизвикателство се просна пред тях. Гуен подкара въздушната кола в остър вираж нагоре през пелена от пухкави бели облаци. Черната паст на дока за кацане блесна при приближаването им и Дърк видя цифрите, докато Гуен вкарваше колата. 520-о ниво, въздушният хангар — огромен, безукорен и пуст.
— Добре дошли — прокънтя познатият тон, щом мантата се спусна на плочите на пода. — Аз съм Гласът на Предизвикателство. Мога ли да ви предложа услугите си?
Гуен изключи енергията и се смъкна през крилото.
— Искаме да станем временни жители.
— Таксата е съвсем разумна — каза Гласът.
— Заведи ни в квартира тогава.
Отвори се врата и поредната кола на издути гуми се затъркаля към тях. Във всичко, освен цвета, беше близначна на онази, която ги беше возила при предишното им идване. Гуен се качи, а Дърк започна да товари багажа от задната седалка на въздушната кола: сак със сензори, който Гуен беше взела, три чанти, натъпкани с облекло, пакет с полево продоволствие за излизанията в джунглата. Двата въздушни скутера, комплектовани с полетни ботуши, бяха най-отдолу и Дърк ги остави във въздушната кола.
Возилото потегли и Гласът започна да им описва различните жилища, които може да предложи. Предизвикателство имаше стаи, обзаведени в сто различни стила, за да могат външнопланетяните да се чувстват у дома си. Все пак вкусът на см-Емерел преобладаваше.
— Нещо просто и евтино — каза Дърк. — Двойно легло и кухненски бокс, и воден душ ще е достатъчно.
Гласът ги настани в малка кабина с пастелносини стени две нива по-нагоре. Имаше двойно легло, което запълваше повечето помещение, плюс кухненски кът в едната стена и огромен цветен видеоекран, който изпълваше две трети от друга.
— Истински емерелски разкош — каза Гуен със сарказъм, щом влязоха. Остави на пода сака със сензорите и чантата с дрехи и се тръшна уморено на леглото. Дърк натика чантите, които носеше, зад плъзгащата се врата на панела-килер, после седна до краката на Гуен на леглото и огледа стенния екран.
— Имаме широк избор библиотечни записи за ваше забавление — каза Гласът. — Със съжаление трябва да ви уведомя, че всички редовни фестивални програми са спрени.
— Никога ли не се махаш? — сопна се Дърк.
— Основните мониторни функции продължават непрекъснато с цел вашата безопасност и зашита. Но ако желаете, обслужващата ми функция може временно да бъде деактивирана във вашата околност. Някои обитатели предпочитат така.
— Включително аз — каза Дърк. — Деактивирай се.
— Ако промените решението си или ви потрябва някаква услуга — обясни Гласът, — просто натиснете клавиша, маркиран със звезда на всеки стенен екран до вас, и аз отново ще съм на ваше разположение. — След това млъкна.
Дърк изчака за миг.
— Глас?
Нямаше отговор. Той кимна доволно и заоглежда отново екрана. Зад него Гуен вече спеше, свита на една страна и покрила главата си с ръце.
Искаше му се отчаяно да потърси Руарк, да разбере какво е станало на дуела, кой е останал жив и кой е умрял. Но не смяташе, че ще е безопасно. Един от каваларите — или повече от един — можеше да е с Руарк в жилището му или в работната стая и едно обаждане щеше да издаде местоположението им. Трябваше да изчака. Преди да потеглят, кимдисът му беше дал номер за повикване в изоставен апартамент два етажа над неговия и му каза да пробва този номер точно след свечеряване. Беше обещал, че ако е безопасно, ще е там, за да отговори на позвъняването. Ако не, отговор нямаше да има. Тъй или иначе, Руарк не знаеше къде са отишли, тъй че каваларите не можеха да измъкнат насила информацията от него.