С енергийни ски се спуснаха по рампата — главоломен секващ дъха полет върху гладка пластмасова повърхност, която ги отведе от стотното ниво чак до първото. Дърк падна два пъти, но и двата пъти се надигна и продължи.
Огледаха гимнастическия салон за свободно падане.
Надникнаха в смрачените аудитории, оборудвани за хиляди зрители, и отказаха да погледат записаните холодрами, които им предложи Гласът.
Хапнаха, набързо и без особен апетит, в малко бистро в оживен някога търговски мол.
Поскитаха из джунгла от криви дървета и жълт мъх, където всички животински звуци бяха на запис и отекваха странно от стените на горещия, наситен с изпарения парк.
Накрая, все още неспокойни и притеснени, и съвсем малко разсеяни от всичко това, оставиха Гласа да ги откара бързо до стаята им. Навън, каза им той, вечерният здрач вече се спускал над Ворлорн.
Дърк застана в тясното пространство между леглото и стената и натисна последователно клавишите. Гуен седна точно зад него.
Руарк не се отзоваваше дълго, много дълго. Дърк се зачуди обезпокоен дали не се е случило нещо ужасно. Но точно когато си го помисли, пулсиращият син сигнал за повикване угасна и пълното лице на кимдиския еколог изпълни екрана. Зад него, в сивкава пелена, се виждаше прахът на запустяла стая.
— Е? — каза Дърк. Обърна се към Гуен. Тя хапеше устната си и дясната ѝ ръка беше замръзнала, отпусната на гривната от нефрит и сребро, която все още носеше на лявата си ръка.
— Дърк? Гуен? Вие ли сте? Не мога да ви видя, екранът ми е тъмен.
Светлите очи на Руарк пробягваха неспокойно напред-назад под провиснали кичури още по-светла коса.
— Разбира се, че сме ние — сопна се Дърк. — Кой друг би се обадил на този номер?
— Не мога да ви видя — повтори Руарк.
— Аркин — каза Гуен от мястото си на леглото, — ако можеше да ни видиш, те щяха да разберат къде сме.
Руарк закима. Имаше съвсем лек намек за двойна брадичка.
— Да, не помислих, права си. Най-добре е и аз да не знам, да.
— Дуелът — настоя Дърк. — Тази сутрин. Какво стана?
— Джаан добре ли е? — попита Гуен.
— Нямаше дуел — каза Руарк.
Очите му продължаваха да шарят насам-натам, търсеха да видят нещо, предположи Дърк. Или може би Руарк беше изнервен, че каваларите могат да го спипат в празния апартамент.
— Отидох да видя, но нямаше никакъв дуел, честно.
Гуен въздъхна.
— Значи всички са добре? Джаан?
— Джаантъни е жив и е добре, и Гарси, и двамата Брайт — каза Руарк. — Никаква стрелба и убийства изобщо, но когато Дърк не дойде да умре по график, всички подивяха, да.
— Разкажи — каза тихо Дърк.
— Ами, ти беше причината другият дуел да се отложи.
— Да се отложи ли? — каза Гуен.
— Да, да се отложи — отвърна Руарк. — Пак ще се бият, същата форма и същите оръжия, но не сега. Бретан Брайт помоли съдията. Каза, че имал правото първо да се изправи срещу Дърк, тъй като можело да умре в дуела с Джаан и Гарси, тъй че недоволството му срещу Дърк щяло да остане неудовлетворено. Настоя вторият дуел да бъде отложен, докато не бъде намерен Дърк. Съдията се съгласи. Инструмент на Брайт, съдията, да, съгласи се с всичко, което поискаха ония животни. Росеф висш-Брайт, така го нарекоха, злонамерен дребосък.
— Айрънджейд — попита Дърк. — Джаан и Гарс. Те казаха ли нещо?
— Джаантъни не. Той нищо не каза, не, само си стоеше съвсем неподвижно в ъгъла си на карето на смъртта. Всички останали тичаха насам-натам като пощурели, викаха и крещяха, типични кавалари. Никой друг дори не беше в квадрата освен Джаан, да, но той си стоеше вътре и гледаше все едно очакваше дуелът да започне всеки момент. Гарси, виж, той много се ядоса. Първо, когато ти не дойде, ръсеше шеги, че си се разболял, после стана много хладен и мълчалив за известно време, спокоен като Джаан, но след това вече не беше толкова ядосан, мисля, тъй че започна да спори с Бретан Брайт и съдията, и с другия дуелист, Чел. Всички Брайт бяха там, като свидетели може би. Не знаех, че имаме толкова голяма компания в Лартейн, сериозно. Е, знаех абстрактно, да, но е друго когато всички се съберат на едно място. Двама Шанагейт дойдоха също, макар и не поетът Редстийл, тъй че бяхме с трима по-малко, вие двамата и той. Иначе може би беше събрание на градския съвет, всички облечени официално. — Той се изкиска.