Выбрать главу

— Не разбирам — каза Дърк. — Защо? Каква е причината за тези аварии?

— Моля да не се тревожите — каза Гласът.

— Дърк — подкани го Гуен. — Да тръгваме.

Излезе навън, с чанта в дясната ръка и сака със сензори метната на лявото рамо. Дърк надигна другите две чанти и я последва в кобалтовосиния коридор. Забързаха към асансьорите, Гуен две стъпки напред. Килимите поглъщаха звука от стъпките им.

— Обитатели, които изпаднат в паника, е по-вероятно да се наранят от тези, които останат в обезопасените си квартири, докато трае това малко неудобство — укори ги Гласът.

— Кажи ни какво става и може да премислим — отвърна Дърк. Не спряха, нито забавиха.

— Предписанията за аварийна ситуация вече са в ход — каза Гласът. — Изпратени са стражи, които да ви върнат в квартирата ви. Това е за собствената ви защита. Повтарям, изпратени са стражи да ви върнат в квартирата. Нормите на см-Емерел забраняват…

Думите изведнъж започнаха да се размазват и басовият тон се извиси, запищя и се превърна в стържещ вой, който задращи в ушите им. Секна с внезапна, разтърсваща тишина.

Светлините угаснаха.

Дърк спря за миг, после направи две стъпки напред в мрака и се блъсна в Гуен.

— Извинявай.

— Тихо — прошепна Гуен. Започна да отброява секундите. На тринайсет висящите глобуси на пресечката на коридорите светнаха отново. Но синкавата светлина беше съвсем смътна, едва стигаше да се види през нея.

— Хайде — подкани го Гуен. Тръгна отново, по-бавно този път, пристъпваше предпазливо в синия сумрак. Асансьорите не бяха далече.

Когато стените им заговориха, гласът не беше Гласът.

— Това е голям град — каза гласът. — Но не достатъчно голям, за да те скрие, т’Лариен. Чакам те в най-долното от подземията на Емерел, петдесет и второ подниво. Градът е мой. Ела при мен веднага, или всичката енергия около теб ще замре и в тъмното аз и моят тейн ще дойдем да те заловим.

Дърк позна гласа. Трудно можеше да се сбърка. Нито на Ворлорн, нито никъде другаде нямаше да е лесно да се дублира извратеният стържещ глас на Бретан Брайт Лантри.

8

Стояха в сумрачния коридор като парализирани. Гуен беше смътен син силует, очите ѝ — като черни дупки. Устата ѝ потръпваше и напомняше ужасно на Дърк за Бретан и неговия тик.

— Намериха ни — каза тя.

— Да — отвърна Дърк.

Шепнеха от страх, че Бретан Брайт — като премахнатия Глас на Предизвикателство — ще ги чуе, ако говорят високо. Дърк ясно си даваше сметка, че са обкръжени от говорители и уши също така, и може би от очи — всичко това невидимо зад покритите с плътни килими стени.

— Как? — прошепна Гуен. — Не би трябвало да могат. Невъзможно е.

— Направили са го. Значи е възможно. Но какво правим сега? Отивам ли при тях? Какво има долу на петдесет и второто подземно ниво между другото?

Гуен се намръщи.

— Не знам. Не съм изследвала Предизвикателство. Знам обаче, че подземните нива не са жилищни.

— Машини — предположи Дърк. — Енергия. Животоподдържащите системи.

— Компютри — добави Гуен с глух шепот.

Дърк остави чантите на пода. Изглеждаше глупаво да се вкопчи човек толкова здраво в облекло и лични вещи в такъв момент. После каза:

— Те са убили Гласа.

— Може би. Ако може да бъде убит. Мислех, че е цяла мрежа от компютри, разпръснати из цялата кула. Не знам. Може да е било само една голяма инсталация.

— Тъй или иначе, докопали са се до централния мозък, до нервния център, каквото е там. Край на приятелските съвети от стените. А Бретан вероятно може да ни види в момента.

— Не — отвърна Гуен.

— Защо не? Гласът можеше.

— Да, може би, макар че сетивните устройства на Гласа едва ли е трябвало да включват непременно и визуални сензори. Искам да кажа — защо са му? Неговите сетива са други, неща, които ние хората нямаме. Това е идеята. Гласът е всъщност свръхкомпютър, изграден да се справя с милиарди битове информация едновременно. Бретан не може да прави това. Никой човек не може. Освен това входящите данни не са предназначени да са понятни за него, или за теб или мен. Само за Гласа. Дори Бретан да е на място, където да има достъп до всички данни, получавани от Гласа, това за него ще са общо взето безсмислени глупости или ще текат толкова бързо, че ще са безполезни. Може би някой добре обучен кибернетик би измъкнал нещо от тях, въпреки че се съмнявам. Не и Бретан обаче. Освен ако не знае някоя тайна, която ние не знаем.

— Но е знаел как да ни намери — каза Дърк. — И къде е мозъкът на Предизвикателство, и как да го изключи.