— Разбирам — каза Вайкъри. Чувство — неразгадаемо, странно — пробяга по лицето му. — Обитателите.
Дърк кимна.
— Ще дойдете ли?
Вайкъри се усмихна. Никаква радост нямаше в усмивката му.
— Молиш за помощта ми, Дърк т’Лариен? — Поклати глава. — Не, не би трябвало да се подигравам, не молиш за себе си. Разбирам това. За другите, земерелите, да, с Гарс ще дойдем. Ще донесем сигналните си светлини и тези от тях, които намерим преди ловците, ще направим корариел на Айрънджейд. Но все пак ще отнеме време, сигурно много време. Мнозина ще умрат. Вчера, в града в Беззвездното езеро, едно същество, наречено Майка, умря от внезапна смърт. Желатиновите деца… Знаеш ли за желатиновите деца на Блеквайн, т’Лариен?
— Да. Знам достатъчно.
— Изригнаха от своята Майка, за да си потърсят друга, но не намериха. През десетилетията, докато са живели в недрата на огромния си приемник, други от техния свят са уловили съществото, докарали са го на Ворлорн от Света на Океана Блеквайн и са го изоставили. Няма много обич между желатиновите деца и другите блеквайнери, не от техния култ. Тъй че се изнизаха навън, стотина или повече, нахлуха в своя град и го изпълниха с внезапен живот, без изобщо да знаят къде са или защо. Повечето бяха стари, доста стари. В паниката си започнаха да пробуждат мъртвия град, тъй че Росеф висш-Брайт ги намери. Направих каквото можах, защитих някои. Брайт намериха много други, защото отне време. Същото ще е в Предизвикателство. Тези, които побягнат по коридорите, ще бъдат изловени и избити много преди двамата с моя тейн да можем да помогнем. Разбираш ли?
Дърк кимна.
— Не е достатъчно да ме повикаш — каза Вайкъри. — Трябва да действаш и ти самият. Бретан Брайт Лантри те иска на всяка цена, теб и никой друг. Би могъл дори да позволи да се дуелираш. Другите искат само да те хванат, като лъжечовек, но дори те те ценят много над другата плячка. Излез на открито, т’Лариен, и те ще дойдат след теб. За емерелите, които се крият около теб, времето ще е важно.
— Разбирам — каза Дърк. — Искаш с Гуен да…
Лицето на Вайкъри видимо потръпна.
— Не, не Гуен.
— Значи само аз. Искаш да привлека вниманието им към себе си. Без оръжие?
— Имаш оръжие — каза Вайкъри. — Сам го открадна, с което нанесе обида на Айрънджейд. Дали избираш да го използваш, или не, е решение, което само ти можеш да вземеш. Няма да ти се доверя, че ще направиш правилния избор. Доверих ти се веднъж. Просто ти казвам. Още нещо, т’Лариен. Каквото и да направиш, или да не направиш, то не променя нищо между нас. Това обаждане не променя нищо. Знаеш какво трябва да направим.
— Каза го — отвърна Дърк.
— Казвам го за втори път. Искам да го запомниш.
— Вайкъри се намръщи. — А сега ще тръгна. Дълъг е полетът до Предизвикателство, дълъг студен полет.
Екранът помръкна преди Дърк да успее да измисли отговор.
Гуен го чакаше зад вратата, скрила лице в шепите си.
— Идват ли?
— Да — отвърна Дърк.
— Съжалявам, че… излязох. Не можех да издържа пред него.
— Няма значение.
— Има.
— Няма — каза той рязко. Стомахът го заболя. Непрекъснато си представяше далечни писъци. — Няма. Ти го показа ясно — как се чувстваш.
— Нима? — Тя се изсмя. — Ако знаеш как се чувствам, значи знаеш повече от самата мен, Дърк.
— Гуен, аз не… Не, слушай, няма значение. Ти беше права. Трябва да… Джаан каза, че имаме оръжие.
Тя се намръщи.
— Така ли? Да не мисли, че съм взела пушката със стреличките?
— Не, едва ли. Каза само, че имаме оръжие, че сме го откраднали и че с това сме обидили Айрънджейд.
Тя затвори очи.
— Какво? О, разбира се. — Отвори очи. — Въздушната кола. Въоръжена е с лазерни оръдия. Това трябва да е имал предвид. Те не са заредени. Не мисля дори, че са свързани. Това е въздушната кола, която използвах повечето пъти и Гарс…
— Разбирам. Но смяташ, че лазерите може да се оправят? Да проработят?
— Може би. Не знам. Но какво друго може да е имал предвид Джаан?
— Брайт може да са намерили колата, разбира се — каза Дърк. Гласът му беше студен и спокоен. — Ще трябва да поемем този риск. Криенето… не можем да се скрием, ще ни намерят. Бретан може вече да идва насам, ако съобщението ми до Лартейн е засечено някъде долу. Не, бягаме към въздушната кола. Те няма да очакват това, ако знаят, че сме тръгнали надолу по алеята.
— Въздушната кола е на петдесет и две нива над нас — изтъкна Гуен. — Как да стигнем до нея? Ако Бретан има контрол над енергията, със сигурност ще е изключил асансьорите. Спря подвижните тротоари, нали?