— Това е безумие!
— Може би. Това обаче няма да ги спре. И ако Джаантъни и Гарс си тръгнат, ще стане. Присъствието на Айрънджейд ги възпира. Страхуват се, че ако те и други традиционалисти се преместят тук със сила, прогресивната фракция на Айрънджейд също ще изпрати сила. Тогава няма да има нищо за лов и тях и децата им ще ги чака кратък и тежък живот на един умиращ свят, без удоволствията, за които ламтят, без радостите на висшия лов. Не. — Тя сви рамене. — Но в Лартейн дори и сега има трофейни помещения. Самият Лоримаар се гордее с пет глави и разправят, че имал две якета от кожа на „лъжечовек“. Не ги носи. Иначе Джаан щеше да го убие.
Подкара напред въздушната кола и отново започнаха да набират скорост.
— Е — каза тя, — още ли искаш да свия настрана следващия път, когато се натъкнем на някого от тях? След като вече знаеш какво представляват?
Той не отвърна.
Скоро шумовете под тях започнаха отново, протяжният вой и виковете, отекващи по иначе пустия булевард. Подминаха друга преобърната кола — дебелите ѝ меки гуми бяха спаднали и разкъсани — и на Гуен ѝ се наложи да завие, за да я заобиколят. Малко по-късно спускането им бе преградено от неподвижно туловище от черен метал, грамаден робот с четири изпънати ръце, замръзнали гротескно над главата му. Горната част на торса представляваше тъмен цилиндър, осеян със стъклени очи; по-долната част беше основа с размерите на кресло, на шини.
— Страж — каза Гуен, докато завиваха покрай механичния труп, и Дърк видя, че ръцете му са откъснати от китките и че тялото е нашарено с изгорени дупки от лазер.
— Бил ли се е с тях? — попита той.
— Вероятно — отвърна Гуен. — Което означава, че Гласът все още е жив, все още управлява някои функции. Може би точно затова не сме чували нищо повече от Бретан Брайт. Възможно е да си имат неприятности там долу. Гласът естествено би струпал стражите си да защити жизнените функции на града. — Тя сви рамене. — Но все едно. Емерелите не упражняват насилие. Стражите са инструменти за сдържане. Изстрелват сънотворни стрели и мисля, че могат да излъчват сънотворен газ от решетките в основата им. Брайт ще спечелят. Винаги.
Роботът зад тях вече не се виждаше и булевардът отново бе празен. Шумовете напред се усилиха.
Този път Дърк не каза нищо, когато Гуен подкара към тях, включи светлините и последваха нови крясъци и удари. Тя събори двама от ловците на Брайт, макар след това да твърдеше, че не е сигурна дали вторият е мъртъв. Беше пернат странично, ударът го завъртя и го блъсна в една от хрътките му.
И Дърк отново онемя, защото щом залитна и изхвърча настрани от дясното крило, мъжът изтърва нещо, което носеше, и то полетя във въздуха и се натресе в прозореца на някакъв магазин, като остави кървава диря по стъклото, когато се хлъзна надолу. Беше глава. И я беше държал за косата.
Пътят се въртеше и въртеше около кулата на Предизвикателство, спускаше се надолу бавно и неумолимо. Отне им повече време, отколкото Дърк си мислеше, докато се спуснат от ниво 388 — където изненадаха втората ловна група на Брайт — до първо ниво. Дълъг полет в сиво безмълвие.
Не се натъкнаха на никого повече, нито на кавалари, нито на емерели.
На 120-о ниво самотен страж прегради пътя им, извърна мътните си очи към тях и им заповяда да спрат. Гласът му беше мил и сърдечен — Гласът на Предизвикателство. Но Гуен не забави и когато го приближи, стражът се изтъркаля встрани от пътя им, без да стреля или да пусне газ.
На петдесет и седмо ниво смътните светлини над тях примигаха и угаснаха и за миг те продължиха полета си в пълна тъмнина. После Гуен включи фаровете и намали скоростта. Никой от двамата не проговори, но Дърк помисли за Бретан Брайт и за миг се зачуди дали светлините са се повредили, или пък са ги изключили. Второто, предположи той. Някой оцелял горе най-после се беше обадил на крепостните си братя долу.
На първо ниво булевардът свърши в просторно платно и пътен кръг. Успяха да видят много малко от него — само там, докъдето стигаха лъчите на фаровете, изненадващо заподскачаха смътни очертания от океана катран, който ги обкръжаваше. Центърът на кръга като че ли беше някакво дърво. Дърк успя да зърне гигантско чворесто стебло, буквална стена от дърво, над тях се чуваше шумолене на листа. Пътят изви около огромното дърво в широк кръг.