Накрая изключи фенерчето и цялата гледка с неговата Джени и се опита и той да поспи. Сънят дойде. Но с него дойдоха кошмари. Сънуваше, че е с Гуен, целуваше я, държеше я притисната до себе си. Но когато устните му срещнаха нейните, изобщо не бяха на Гуен — целуваше Бретан Брайт, Бретан, чиито устни бяха корави, чието око от жар-камък грееше плашещо близо в черния мрак.
А след това бягаше отново, бягаше надолу по някакъв безкраен тунел, бягаше наникъде. Но зад гърба си чуваше плясък на вода и когато погледна през рамо, му се стори, че зърна самотен лодкар, който тласкаше с весло малка баржа. Лодкарят плаваше по мазно черно течение, а Дърк бягаше по сух камък, но в съня това някак си беше без значение. Бягаше и бягаше, но лодкарят винаги го достигаше и накрая той видя, че лодкарят няма лице, изобщо няма лице.
След това дойде тишината и до края на дългата нощ Дърк не сънува.
Грееше светлина там, където светлина не трябваше да има.
Достигна го дори през затворените клепачи и дрямката: колебливо жълто петно, близо и след това отдръпнало се. Дърк го усети съвсем смътно първия път, когато нахлу в трудно спечеления му сън. Промърмори и се обърна на другата страна. Наблизо се чуха гласове и някой се изсмя — къс, рязък смях. Дърк го пренебрегна.
После го изритаха, доста силно — в лицето.
Главата му се отметна и веригите на съня се разпаднаха в мъгла от болка. Объркан, без да знае къде е, той се помъчи да се надигне. Слепоочието му пулсираше. Всичко беше прекалено ярко. Вдигна ръка пред очите си, за да затули светлината и да се защити от нови ритници. Последва нов смях.
Светът бавно придоби очертания.
Бяха Брайт, разбира се.
Един от тях, длъгнест кокалест мъж с къдрава черна коса, държеше Гуен с лявата си ръка и лазерен пистолет в дясната. Друг лазер, пушка, беше преметнат през рамото му на ремък. Ръцете на Гуен бяха вързани зад гърба и тя стоеше смълчана, с наведени очи.
Брайтът, който стоеше над Дарк, не беше извадил лазер, но в лявата му ръка имаше мощен ръчен фенер, който изпълваше тунела на метрото с жълта светлина. От блясъка беше трудно да се различат чертите му, но беше висок и доста тежък, и като че ли бе плешив като яйце.
— Най-после спечелихме вниманието ти — каза мъжът с фенера. Другият се изсмя — същият смях, който Дърк беше чул преди малко.
Дърк се надигна и отстъпи назад. Подпря се на стената и се помъчи да се изправи, но черепът му изкрещя и гледката се размъти. Ярката светлина се вряза болезнено в очите му.
— Наранил си плячката, Пир — подхвърли мъжът с лазера от другата страна на тунела.
— Не много, надявам се — отвърна едрият Брайт.
— Ще ме убиете ли? — попита Дърк. Думите излязоха със забележителна лекота, предвид смисъла им. Най-после започваше да се съвзема от ритника.
Гуен вдигна глава и го погледна.
— Накрая ще те убият — каза отчаяно. — Няма да е лесен край. Съжалявам, Дърк.
— Тихо, бетейн-кучко — сопна се едрият мъж, когото другият бе нарекъл Пир. Дърк смътно осъзна, че е чувал това име.
— Какво има предвид тя? — попита нервно Дърк.
Притискаше се силно в камъка и се опитваше незабележимо да стегне мускулите си. Пир стоеше на по-малко от метър от него. Изглеждаше самонадеян и нехаен, но Дърк не беше сигурен колко вярно може да е това впечатление. Мъжът държеше фенера високо в лявата си ръка, а с дясната стискаше нещо друго — палка, около метър дълга, от някакво тъмно дърво, с кръгъл топуз в единия край и късо острие в другия. Държеше я почти по средата на дръжката и потупваше ритмично крака си с нея.
— Предложи ни оживена гонитба, лъжечовеко — каза Пир. — Не го казвам току-така. Малцина са ми равни в стария висш лов. Никой не е по-добър. Дори Лоримаар висш-Брайт Аркелор има по-малко трофеи от моите. Тъй че като казвам, че този лов беше необикновен, знай, че казвам истината. Въодушевен съм, че не е свършил.
— Какво? Не е свършил ли?
Мъжът беше толкова близо… Дърк се зачуди дали би могъл да го изблъска между себе си и другия мъж, онзи с лазера, и може би да избие палката с острието от ръката му. Може би дори да се докопа до оръжието на Пир в кобура на кръста му.
— Няма нищо забавно в убиването на спящ лъжечовек, нито има чест. Ще бягаш отново, Дърк т’Лариен.
— Ще те направи свой личен корариел — възкликна Гуен гневно и изгледа двамата Брайт с непокорство. — Никой няма да може да те убие освен него и неговия тейн.
Пир отново се извърна към нея.
— Тишина, казах!
Тя му се изсмя. И продължи: