Дърк вече бе почти буден, макар че тялото му все още бе загърнато в пелена от болка, и се съмняваше, че ще реагира ефикасно, ако се опита да се задвижи. Вече виждаше съвсем ясно. Пир Брайт вървеше отпред с ръчното фенерче и говореше на по-дребен мъж в бяло и пурпур, който трябваше да е Росеф, съдията на така и несъстоялите се дуели. Между тях беше Гуен — вървеше сама, с вързани ръце. Мълчеше. Дърк се зачуди дали са ѝ запушили устата, но беше невъзможно да се разбере, тъй като можеше да види само гърба ѝ.
Самият той лежеше на нещо като носилка и се подрусваше на всяка крачка. Друг Брайт в бяло и пурпур държеше предния край, големите му кокалести юмруци бяха стиснати около дървените пръти. Кокалестият, дето се смееше често, тейнът на Пир, значи беше зад него, на другия край на носилката. Все още бяха в тунела; подземният път сякаш продължаваше вечно, а Дърк нямаше никаква представа колко дълго е бил в безсъзнание. Вероятно доста дълго. Не беше имало никакъв Росеф и никаква носилка, когато се опита да се счепка с Пир, сигурен беше за това. Похитителите му вероятно бяха изчакали в тунела, след като бяха повикали крепостните си братя за помощ.
Никой като че ли не бе забелязал, че е отворил очи. А може би бяха забелязали, но им беше все едно. Не беше в състояние да направи нищо, освен може би да изкрещи за помощ.
Пир и Росеф продължаваха да говорят, а другите двама подхвърляха коментари от време на време. Дърк се опитваше да слуша, но болката му пречеше да се съсредоточи, а и това, което казваха, беше от малка полза за Гуен и него самия. Общо взето Росеф като че ли предупреждаваше Пир, че Бретан Брайт много ще се ядоса, ако Пир убие Дърк, тъй като самият Бретан Брайт искал да убие Дърк. На Пир му беше все едно; от думите му беше ясно, че не изпитва голямо уважение към Бретан, който беше с две поколения по-млад и следователно незначителен. В нито един момент в разговора никой от ловците не спомена Айрънджейд, което наведе Дърк на заключението, че или Джаан и Гарс все още не са стигнали до Предизвикателство, или тези четиримата още не знаят за това.
След малко престана да се напряга да разбере и се остави отново да потъне в полусън. Гласовете отново се сляха в мъгла и така продължи дълго. Най-сетне спряха обаче. Единият край на носилката се спусна грубо и Дърк се сепна. Силни ръце го хванаха под мишниците и го повдигнаха.
Бяха стигнали до станцията под Предизвикателство и тейнът на Пир го вдигаше на платформата. Дърк дори не се опита да помогне. Крачеше колкото може по-отпуснато и се остави почти да го влачат.
След това отново беше в носилката и го носеха нагоре по рампата към същинския град. Пастелносини стени се нижеха покрай него и му напомниха за спускането им надолу по рампата предната нощ. По някаква причина криенето в метрото им се беше сторило ужасно добра идея тогава.
Стените изчезнаха и отново бяха в Предизвикателство. Видя гигантското емерелско дърво, този път в цялото му великолепие. Беше чворест великан, син и черен, клоните му надвисваха ниско над видимата извивка на пътния кръг, а най-високите се търкаха в тънещия в сенки таван. Денят бе дошъл, осъзна Дърк. Порталът бе останал отворен и през арката му успя да зърне Дебелия Сатана и една самотна жълта звезда, увиснала на хоризонта. Твърде объркан и уморен беше, за да знае дали се издигат, или залязват.
Две тежки каваларски въздушни коли клечаха на пътя близо до рампата на метрото. Пир спря до тях и двамата пуснаха носилката. Дърк се помъчи да се надигне, но безуспешно. Болката се върна и той легна отново.
— Призовете другите — каза Пир. — Тези неща трябва да се решат тук и сега, за да може моят корариел да е готов за лова.
Стоеше над Дърк. Всички всъщност се бяха струпали около носилката, дори Гуен. Но само тя гледаше надолу и очите им се срещнаха. Беше със запушена уста. И уморена. И безнадеждна.
Отне повече от час, докато се съберат другите Брайт. За Дърк — един час на гаснеща светлина и възвръщаща се сила. Беше залез, скоро осъзна той. Отвъд портала Дебелия Сатана бавно потъваше и се скриваше от поглед. Тъмнината се изду около тях, все по-гъста и по-плътна, и каваларите включиха фаровете на въздушните си коли. Дотогава замайването му почти бе минало. Пир нареди да му вържат ръцете зад гърба и да го сложат да седне до една от колите. Сложиха Гуен до него, но без да махат превръзката от устата ѝ.