Тогава заговори хилавият старец — онзи, който носеше детската глава.
— Вземи я като своя лична плячка — рече той с глас, тънък и остър като острието на ножа за дране, който висеше на колана му. — Мъдростта на крепостите е стара и сигурна, братя мои. Тя вече не е истинска жена, ако изобщо е била, нито държанка или ейн-кети. Кой тук би гарантирал за нея? Изоставила е закрилата на своя висшеобвързан, за да избяга с лъжечовек! И да е била плът от човешка плът някога, вече не е. Знаете нравите на лъжечовеците, лъжците, превъплъщенците, големите измамници. Сам с нея в тъмното, този лъжечовек Дърк със сигурност е могъл да я убие и да постави на нейно място демон като самия себе си, въплътен в нейния образ.
Чел кимна в съгласие и каза нещо на стар каваларски. Другите Брайт не изглеждаха толкова сигурни.
Лоримаар се спогледа навъсено със своя тейн, набития дебел мъж. Грозното лице на Бретан беше неразгадаемо, половината — маска от зараснала тъкан, другата — безизразна невинност. Пир се намръщи и продължи да потупва нервно с палката си.
Отговори Росеф.
— Отсъдих, че Гуен Делвано е човек, когато бях съдия в карето на смъртта — рече той предпазливо.
— Това е истина — каза Пир.
— Може би е била човек тогава — каза старият. — Но е вкусила кръв и е спала с лъжечовек, и кой ще я нарече човек сега?
Хрътките започнаха да вият.
Четирите, които Мирик беше вързал за въздушната кола, започнаха врявата, а тя бе подета от глутницата, затворена в куполното возило на Лоримаар. Грамадният пес на Чел заръмжа и задърпа веригата си, докато старият Брайт не го дръпна ядосано назад; съществото клекна и се включи във воя.
Повечето ловци се озърнаха към безмълвния мрак отвъд малкия светъл кръг (Мирик, със замръзнало лице и неподвижен, беше единственото изключение — очите му така и не се откъснаха от Гуен Делвано) и не един от тях докосна ръчното си оръжие.
На края на кръга, отвъд въздушните коли и петното светлина, двамата Айрънджейд стояха един до друг, загърнати в сянка.
Болката на Дърк — главата му бумтеше — изведнъж му се стори несъществена. Тялото му потрепери и се разтърси. Погледна Гуен; тя гледаше нагоре, към тях. Най-вече към Джаан.
И тогава той излезе на светлото и Дърк видя, че се взира в Гуен почти също толкова напрегнато, колкото и Мирик. Движеше се сякаш много бавно, като фигура от някой сън, като спящ. Гарс Янацек беше жив и ярък до него.
Вайкъри беше облечен в пъстра униформа от хамелеонов плат, всички оттенъци на черно и по-черно, когато влезе в кръга на враговете си. Докато хрътките млъкнат, вече носеше прашно сиво. Ръкавите на ризата му свършваха малко над лакътя; желязо и жар-камък загръщаше дясната му ръка, нефрит и сребро — лявата. В един безкраен миг сякаш се извиси над всички. Чел и Лоримаар бяха с една глава по-високи от него, но някак си Вайкъри сякаш надвишаваше всички. Мина плавно покрай тях, крачещ призрак — наистина бе сякаш нереален, — който вървеше през Брайт все едно не ги виждаше, и спря близо до Гуен и Дърк.
Но всичко това бе илюзия. Шумът заглъхна и Брайт започнаха да говорят, и Джаан Вайкъри отново беше просто човек, по-висок от повечето, но по-нисък от някои.
— Злоупотребявате, Айрънджейд — заяви Лоримаар с твърд и гневен тон. — Не сте повикани тук. Нямате право да сте тук.
— Лъжечовеци — изсъска Чел. — Лъжекавалари.
Бретан Брайт издаде странния си звук.
— Твоята бетейн отстъпвам, Джаантъни висш-Айрънджейд — каза твърдо Пир, но палката му се движеше с нервна припряност. — Дисциплинирай я, както решиш, както трябва. Но лъжечовекът е моя плячка.
Гарс Янацек беше спрял няколко метра по-назад. Очите му се местеха от един говорещ на друг и на два пъти той като че ли понечи да се обади.
Но Джаан Вайкъри пренебрегна всички.
— Махнете превръзките от устата им — каза той и посочи пленниците.
Дългокракият тейн на Пир стоеше над Дърк и Гуен, с лице срещу висшеобвързания Айрънджейд. Поколеба се, след което се наведе и развърза кърпите.
— Благодаря — каза Дърк.
Гуен тръсна глава, за да махне кичура коса от очите си, и се изправи неуверено, ръцете ѝ все още бяха вързани зад гърба.
— Джаан — каза тя колебливо. — Чу ли?
— Чух — каза Джаан. И добави: — Освободете ръцете ѝ.
— Много си позволяваш, Айрънджейд — каза Лоримаар.
Пир обаче, изглежда, бе обзет от любопитство. Потупа дланта си с палката и каза:
— Развържи ѝ ръцете.
Неговият тейн завъртя грубо Гуен и сряза връзките на ръцете ѝ с ножа си.
— Покажи ми ръцете си — каза Вайкъри.