— Как го намираш? — попита Въркън Вал Таманд Драв. — Нещо да не е наред?
Върховният жрец на Зурб поклати глава.
— Точно както я оставихме. Никой не е влизал след напускането ни.
Един от полицаите зае мястото на Въркън Вал на пулта и завъртя централния ключ, след като огледа приборите. Паратемпоралното транспозиционно поле се включи с тихо бръмчене, което се засили до писък и след това премина в монотонно бучене. Мрежовидният купол проблесна в цветовете на дъгата и изчезна и се оказаха във вътрешността на огромната ядрена рафинерия, управлявана от паравреми в друг времепредел на Първо ниво. Докато прекосяваха времепределите, гледката започна да се променя. Появяваха се и изчезваха сгради. За няколко секунди попаднаха във вътрешността на хладилна камера насред разтопено олово. Таманд Драв го посочи рязко с пръст, преди да изчезне.
— Това винаги ме безпокои — каза той. — Гадно местенце, ако полето отслабне точно тук. Заради тая работа съм досаден като квачка при проверка на конвейера.
— Не те обвинявам — съгласи се Въркън Вал. — Може би е охладителната система на атомен реактор.
Второ и Трето ниво прекосиха по-плавно. В един момент се озоваха насред грандиозна сухоземна битка с големи наподобяващи танкове моторни средства, които бълваха огън едни срещу други. Прекосиха и някаква въздушна бомбардировка. Всеки времепредел от тази зона на Източна Европа беше бойно поле. Насреща им се зададе огромна процесия с червени знамена и големи портрети на мъж с грубо лице и с черни мустаци и Въркън Вал разпозна Евро-американския сектор от Четвърто ниво. Накрая, след като транспозиционната скорост намаля, видяха безразборно струпани бедняшки сламени къщурки до гранитната задна стена на хулгунски храм на Ят-Зар в Четвърто ниво, в който все още не бяха проникнали агенти на Транстемпоралната миннодобивна корпорация. Бяха стигнали местоназначението. Куполът около тях стана видим и зелената светлинка над главите им бавно замига.
Въркън Вал отвори вратата и пристъпи навън с изваден иглер. Палатът на Ят-Зар изглеждаше точно така, какъвто го бе видял на снимката в автоматичния разузнавателен конвейер. Останалите се скупчиха зад него. Един от обикновените свещеници свали митрата и синята брада, приближи до радиото и си постави слушалките. Въркън Вал и Таманд Драв включиха видеоекрана, на който се появи изображение на Светая светих.
Шестима мъже бяха насядали около банкетната маса на високопоставените свещеници и отпиваха от златни чаши със столчета. Петима бяха облечени в черни мантии със зелени маншети, характерни за жреците на Муз-Азин. Шестият беше офицер на чулдунските стрелци с позлатена ризница и шлем.
— Но това са храмовите свети потири! — извика възмутен Таманд Драв. След което се засмя иронично. — Започвам да гледам сериозно на тая работа. Време е да си взема дълъг отпуск. Светотатството обаче наистина ме вбеси!
— Да пипнем езичниците, докато съгрешават — обади се Въркън Вал. — Парализаторите ще свършат работа.
Той извади палката с луковичи накрайник и отключи вратата. Таманд Драв и един от свещениците на Зурб го последваха, а останалите се струпаха зад тях. Тримата минаха през воалите и се втурнаха в Светая светих. Въркън Вал насочи луковицата на своя парализатор към шестимата насядали около масата мъже и натисна бутона. И други парализатори влязоха в действие и шестимата изпаднаха в безсъзнание. Офицерът се търкулна от стола и ризницата му издрънча на пода. Двама свещеници се захлупиха върху масата. Останалите просто се отпуснаха върху облегалките, изпускайки чашите си.
— Дайте на всеки по още една доза за по-сигурно — нареди Въркън Вал на двама от своите. — Е, Таманд, има ли друг вход към централния храм, освен тази врата?
— Нагоре по тези стълби — посочи Таманд. — Има странична галерия. От нея можем да покрием цялото пространство.
— Вземи твоите хора и се качвайте. Аз ще вляза с няколко души през вратата. Там има двайсетина стрелци, но не бива да позволим на никой да пусне дори и една стрела, преди да ги свалим. Три минути достатъчни ли са?
— Предостатъчни. Нека са две — отвърна Таманд Драв.
Той тръгна със свещениците по стълбите и всички изчезнаха в галерията на храма. Въркън Вал изчака да мине една минута и придружен от Бранад Клав и още няколко паравремеви полицаи, мина под плинта и надникна във вътрешността на храма. Няколко стрелци със стоманени шлемове и плетени ризници без ръкави се бяха струпали около олтара и готвеха нещо в едно гърне. Повечето от останалите, явно стари войници, се бяха проснали в полудрямка на пода. Други петима-шестима бяха клекнали в кръг и играеха на някаква игра със зарове — друга почти универсална военна традиция.