Двете минути изминаха. Вал насочи парализатора към мъжете около олтара, натисна бутона, премествайки луковицата последователно към всеки, и те изпопадаха като цапардосани с тояга. В същото време Таманд Драв и неговият взвод зашеметиха комарджиите. Въркън Вал, Бранад Клав и останалите се погрижиха за задрямалите по пода. За по-малко от трийсет секунди чулдуните в храма бяха обездвижени до един.
— Добре, погрижете се никой да не дойде в съзнание преждевременно — нареди Въркън Вал. — Вземете оръжията им и проверете някой да не е скрил нож или нещо друго в себе си. Кой носи спринцовката и ампулите с упойка?
Оказа се, че са останали у някой, който сигурно все още чакаше на Първо ниво да бъде прехвърлен с конвейера. Въркън Вал изруга. Винаги се случваше нещо такова, когато в една операция участваха повече от половин дузина полицаи.
— Добре, някои да останат тук. Обикаляйте ги един по един и използвайте парализаторите и при най-малко потрепване на мускулче.
Парализаторите бяха чудесни, ефективни и хуманни оръжия, но на тях не можеше да се разчита. Една и съща доза можеше да стигне на един за цял час, но друг държеше само десетина-петнайсет минути.
— И внимавайте някой да не симулира.
Той се върна през вратата под плинта, огледа украсените дървени паравани и се запита колко ли време ще е нужно, за да домъкнат тук новия Ят-Зар от конвейера. Петимата свещеници и офицерът бяха все така в безсъзнание. Един от полицаите ги претърсваше.
— Вижте какви оръжия носят тези свещеници! — Той вдигна къс железен боздуган. — Закачат ги на коланите си. — Пусна боздугана на масата и започна да претърсва следващия жрец. — Охо! Я вижте!
И измъкна ръка изпод лявата страна на безчувствения мъж. Държеше сигма-лъчев иглер. Въркън Вал го огледа и навъсено кимна.
— Държи го в стандартен кобур — добави полицаят, като подаде оръжието през масата. — Какво ще кажете?
— Нещо друго необичайно намери ли у него?
— Минутка. — Полицаят започна да разсъблича жреца на Муз-Азин. Въркън Вал обиколи около масата, за да му помогне. Нямаше други подозрителни предмети.
— Може да го е взел от някой затворник, но не ми харесва, че знае как да си постави кобура — отбеляза Въркън Вал. — Конвейерът вече замина ли? — Полицаят кимна и той продължи: — Когато се върне, откарайте го в Първо ниво. Надявам се да донесат упойката със следващия товар. Когато го върнеш, отведи го незабавно в Дергабар със страторакета и внимавай да стигне жив. Искам да бъде разпитан под наркохипноза от психотехник от Паравремевата комисия в присъствието на Главния Торта Карф и отговорен представител на Комисията. Тази работа ще излезе дебела.
След около час цялата група беше настанена в храма. Дървеният параван не създаде никакви проблеми — плъзна се съвсем плавно встрани — и огромният идол се полюшваше в антиграв в централната част на храма. Въркън Вал постоянно неспокойно поглеждаше часовника си.
— Остават около два часа до залез — каза той на Странор Слет. — Но както сам спомена, тези хулгуни не са астрономи, а е и малко облачно. Би ми се искало Кранар Джърт да се обади с нещо по-определено.
Минаха още двайсет минути. Радиосвързочникът най-после се появи в храма.
— Готово! — викна той. — Човекът на Кранар Джърт се е обадил. Кранар Джърт държи връзка с него чрез миниатюрен предавател в ръкава му. В момента е в двора на двореца. Все още не са извели жертвите, но Курчук е изнесен навън върху трона си до платформата пред цитаделата. Във вътрешния двор се събира огромна тълпа, а още повече са по улиците отвън. Вратите на двореца са широко отворени.
— Това е! — извика Въркън Вал. — Стройте се, парадът започва. Бранад, ти, Таманд, Странор и аз отпред, десетина души с парализатори малко зад нас. След това Ят-Зар на десетина стъпки над земята и накрая останалите. Ходом марш!
Излязоха от храма и закрачиха по широкото шосе към двореца. Отначало нямаше много народ. Повечето жители на Зурб се бяха струпали в двореца — щастливците във вътрешния двор, а закъснелите отвън. Първите, които започнаха да срещат, се опулваха изумени, а някои, които си спомняха за предателското си богохулство, започнаха да вият за прошка. Други — значително мнозинство — осъзнаваха, че истинската тежест на шестте ръце на Ят-Зар ще се стовари върху крал Курчук, и си плюеха на петите, за да се отдалечат колкото е възможно повече от двореца, преди да се е стоварило възмездието.