Тогава свещеникът започваше да чува гласове, обикновено когато служеше до олтара. Те предсказваха бъдещи събития, които задължително се случваха точно както бяха предсказани. Или пък известяваха за случили се другаде неща, новината за които не би могла да пристигне за по-малко от дни или дори седмици. Не след дълго светецът, който приживе бе видял Селенията на Ят-Зар, се прочуваше като велик прорицател и много бързо се издигаше до върха на свещеническата йерархия.
След това той получаваше две заповеди от Ят-Зар. Първата предписваше всички по-низши свещеници да обикалят от храм на храм, без да се задържат по-дълго от една година на едно място. Това осигуряваше постоянен поток от новодошли, непознати на местните високопоставени свещеници, като повечето от тях бяха паравреми. Втората постановяваше да се построи палат на Ят-Зар до задната стена на всеки храм. Размерите биваха уточнени до най-малките подробности, стените трябваше да бъдат каменни и без прозорци, с една-единствена врата към Светая светих и преди иззиждането им вратата трябваше да бъде залоствана отвътре. Пред вратата трябваше да се закачи троен воал от брокат. Понякога подобни нововъведения срещаха несъгласието на по-консервативните представители на висшето свещеничество. Най-отявленият измежду тях задължително се разболяваше от неочаквана и тежка болест, която отминаваше само ако или когато оттеглеше несъгласието си.
Много скоро след завършването на Палата на Ят-Зар иззад дебелите стени започваха да се чуват странни звуци. След известно време някой от по-младите свещеници оповестяваше, че е имал прозрение да мине през воала и да почука на вратата. Щом минеше зад завесата, той използваше активатора си да влезе вътре и да се върне с паравремеви конвейер в Първо ниво, за да изкара заслужена почивка. Когато върховният свещеник след няколко часа го последваше зад воала и установяваше, че е изчезнал, това се обявяваше за чудо. Седмица по-късно се случваше още по-велико чудо. Младият свещеник се завръщаше през Тройния воал, облечен в одеяния, които никой никога не бе виждал, и със странна кутия в ръцете. Той обявяваше, че Ят-Зар му е наредил да издигне нов храм в планината, чието точно местоположение оповестяваше божият глас от кутията.
Сега вече нямаше никакви съмнения и несъгласия. Предвождана от осенения с кутията в ръце процесия потегляше на път и когато дрезгавият божи глас изломотваше нещо неразбрано, започваше работа на посоченото място. Тези храмове не бяха изграждани от местни зидари. Зидарите и дърводелците пристигаха от много далеч и говореха на странен език, а когато храмът биваше завършван, никой не ги виждаше да го напускат. Хората твърдяха, че били убивани от свещениците и погребвани под олтара, за да бъдат запазени божествените тайни. Във всеки храм имаше идол на Ят-Зар, явно от божествен произход, тъй като изработката не бе по възможностите на никой от местните майстори. Свещениците на такъв храм се освобождаваха по божествена повеля от правилото за ежегодна смяна на храма.
Никой естествено нямаше никаква представа, че под съответния храм се разработва уранова мина, от която рудата се откарва в друг времепредел. Народът хулгун не знаеше нищо за урана, а дори и в сънищата си не бе виждал други времепредели. Тайната на паравремевото прехвърляне принадлежеше единствено на цивилизацията от Първо ниво, която я бе открила и която я охраняваше с всички възможни средства.
Странор Слет стигна дъното на антиграв-шахтата и инстинктивно погледна надясно към товарните конвейери. Единият бе отнесъл товара си на повече от стотици хиляди парагодини в Първо ниво. Друг току-що се бе върнал празен, а роботи-миньори товареха трети далеч навътре под планината. Двама млади мъже и една млада жена в костюми от Първо ниво ръководеха всички тези операции от контролен пулт с видеоекрани, а шест-седем въоръжени пазачи отдъхваха със запалени цигари, след като бяха проверили новопристигналия конвейер за опасни прикачвания при пътуването. Странор Слет забеляза, че трима от тях са със зелените униформи на Паравремевата полиция.