— Продължете, Странор. Какви неприятности? — попита Въркън Вал.
— Най-напред се случи сушаво лято и по-голямата част от зърнената реколта изгоря. Когато това отмина, заваляха проливни дъждове, имаше и градушки и наводнения, което доунищожи оцелялото от сушата. Когато потънаха малкото, което бе останало, стана ясно, че ще има глад, затова докарахме много зърно с конвейери и го разпределяхме от храмовете — естествено това беше чудотворният подарък на Ят-Зар. След това главният офис на Първо ниво се уплаши, че ще наводним този времепредел с необяснимо голямо количество зърно, което би могло да предизвика подозрения, и нареди спиране на оставките. Тогава Курчук, а мога да добавя, че кралство Зурб пострада най-силно от глада, заповяда мобилизация на армията и нахлу в Джумдун, южно от Карпатите, за да плячкоса зърно. Армията му претърпя поражение и само една четвърт от нея се завърна, без никакво зърно. Ако ме питате, тъкмо Ладбург скрои всичко да се случи точно така. Той посъветва Курчук да нахлуе, а вече споменах за подозренията си, че Хомброг, императорът на Чулдун, възнамерява да завземе кралствата Хулгун. Е, какво по-добро от това да бъде разбита предварително армията на Курчук?
— Как стана разгромяването? — попита Въркън Вал. — Някакви подозрения за предателство?
— Нищо категорично, освен това, че джумдуните, изглежда, бяха отлично информирани за плановете за нахлуването на Курчук. Не би могло да бъде по-зле. Вижте, тези хулгуни и най-вече хулгуните от Зурб са копиеносци. Сражават се в сравнително тънка редица с тежко въоръжена пехота отпред и лека пехота с копия отзад. Благородниците се сражават в леки колесници, обикновено в центъра на фронта, както беше и при битката за Джорм. Самият Курчук беше в центъра с чулдунските си стрелци, струпани около него. Джумдуните използват много кавалерия с дълги мечове и кавалерийски копия, както и големи колесници с двама копиеносци и кочияш. И вместо да ударят в центъра на Курчук, където бяха стрелците, удариха левия фланг и го обградиха, след което заобиколиха отзад и удариха десния фланг в тил. Всичко, което можеха да направят чулдунските стрелци, бе да стоят плътно около краля и да стрелят по всеки приближил се. Останаха почти сами и бяха разцепени на части. Битката свърши с отстъпление на Курчук, неговите благородници и стрелци, преследвани от джумдунската кавалерия, която ги посичаше и мушкаше, докато бягаха.
— Дали причината беше в предателството на Ладбург или в глупостта на Курчук, но и при двата случая беше естествено стрелците да се измъкнат, а хулгунските копиеносци да атакуват — продължи той. — Но я се опитай да кажеш нещо на тези твърдоглавци! Муз-Азин закрилял чулдуните, а Ят-Зар измамил хулгуните и точка. Поклонниците в храма в Зурб започнаха да намаляват, и то най-вече за сметка на роднините на онези, които не се върнаха от Джорм.
— Ако всичко бе свършило с това, пак нямаше да навреди на миннодобивната дейност и щеше да се размине. — Той въздъхна. — Но за капак на всичко зайците започнаха да измират. — Странор Слет извади от бюрото си пура, отхапа края и го изплю с раздразнение. — Туларемия, разбира се — добави той и докосна върха на пурата със запалката си. — Сега вече започнаха да се прехвърлят при Муз-Азин на тълпи, и то не само в Зурб, но във всичките Шест кралства. Трябваше да видите Залезното жертвоприношение тази вечер! Около двеста души, а обикновено бяха по две хиляди. По двама мъже вдигаха след служба кутията с даренията до вратата навремето — а събраните тази вечер пари едва напълниха единия ми джоб!
Тук върховният жрец употреби думи, които дори хулгуните биха сметнали за неподобаващи за духовно лице.
Въркън Вал кимна. Дори без набързо взетия хипномех за този сектор знаеше, че заекът е опитомен от протоарийските хулгуни и е тяхна основна месна храна. Имаше дори дребен внос на Първо ниво и във всички по-добри ресторанти в градове като Дергабар можеше да си поръчаш заек. Той спомена този факт.
— Това не е най-лошото — продължи Странор Слет. — Вижте, заекът е свещено животно. Не табу, а просто свещено животно. Те използват специално осветен нож — освещаването на ножовете за зайците винаги е представлявало сериозно приходно перо за храма — и трябва да изрекат специална молитва преди да го изядат. С всичко друго бихме могли да се справим, дори с битката при Джорм — Ят-Зар праща наказание заради греховно предателство, — но Ят-Зар никога не би пратил болест. Ят-Зар се отнася твърде добре към тях, за да го направи, а и подобно твърдение с нищо не би помогнало, такова е положението.
— Лично аз съм на мнение, че това положение е в резултат на твоята некомпетентност — започна Бранад Клав с раздразнение. — Ти си не само върховният жрец на този храм, но и утвърден религиозен глава на всички кралства Хулгун. Би следвало да държиш здраво хората, да не позволиш да се случи подобно нещо.