— Няма нищо страшно — ще минат през изтриване на паметта и присаждане на псевдоспомени — отвърна Въркън Вал. — Но би трябвало да му се разреши да иглира дузина чулдуни. Научете просяците в бъдеще да уважават Ят-Зар. А какво е станало с шестимата свещеници, които са се намирали извън храма в този момент? От тях само един не е бил параврем. Трябва да ги открием и да ги измъкнем от Зурб.
— Това ще ни поозори — отвърна Странор Слет. — И трябва да стане до утре преди залез-слънце. Всички са в подземния затвор на дворцовата цитадела и Курчук възнамерява да ги принесе в жертва на Муз-Азин утре вечер.
— Как го научихте? — попита Въркън Вал.
— О, имаме един човек в Зурб, който не е свързан с храма — отвърна Странор Слет. — Казва се Кранар Джърт, известен на местните като Кранджур. Има ковачница за мечове и е наел десетина местни калфи и чираци да подковават простите оръжия, които продава на пазара. Освен това внася висококласни остриета от стоманена сплав от Първо ниво, които могат да накълцат местните брони с ниско съдържание на въглерод като сирене. Монтира им тукашни ръкохватки и ги продава на придворните на невероятни цени. Той е Кралският ковач и разполага с цялата дворцова информация. Естествено беше сред първите, които се покръстиха в новата вяра на Муз-Азип. Има тайна стаичка под ковачницата с конвейер и радио.
— Случило се е следното — продължи той. — Шестимата свещеници провеждали церемониално освещаване на заешка ферма извън града и не знаели за нападението срещу храма. На връщане били заобиколени от чулдупски стрелци и арестувани. Нямали никакво оръжие освен жертвените ножове. — Той отново погледна неприязнено Бранад Клав. — И сега им предстои утре по залез-слънце да ги окачат на триъгълниците.
— Трябва да ги измъкнем преди това — отсече Въркън Вал. — Те са наши хора и не можем да ги изоставим. Местният също е под наша закрила, независимо дали го знае, или не. И още нещо — обърна се той към Бранад Клав. — Ако тези свещеници бъдат принесени в жертва на Муз-Азин, можете да закриете всичко в този време и предел, да изтеглите или унищожите инсталациите си и да запълните минните галерии. С Ят-Зар ще е свършено в този времепредел, а покрай него и с вас. А като се има предвид, че правото ви за упражняване на дейност в този сектор следва да бъде подновено догодина, с вашата компания в тази паравремева зона е свършено.
— Вярвате, че всичко това ще се случи? — запита обезпокоен Бранад Клав.
— Знам го, тъй като аз лично ще го препоръчам, ако шестимата бъдат умъртвени утре — отвърна Въркън Вал. — А за петдесетте години, откакто съм в полицейския департамент, само пет подобни препоръки не са одобрени от комисията. Ако не знаете, Синдикатът за полезни изкопаеми от Четвърто ниво се опитва да присвои вашето право. При нормални обстоятелства това не би могло да се случи, но сега нищо чудно да успеят дори без моята препоръка. Грешката е изцяло ваша — че сте пренебрегнали предложението на Странор Слет и сте забранили на тези мъже да носят енергооръжие.
— Но ние просто се опитвахме да останем в рамките на Паравремевия кодекс — опита да се защити Бранад Клав. — Ако не е прекалено късно, можете изцяло да разчитате на сътрудничество от моя страна. — Той заопипва някакви документи върху бюрото. — С какво бихте искали да им помогна?
— Ще ви отговоря след минута. — Въркън Вал се приближи до стената, погледна картата и се върна до бюрото на Странор Слет. — Обясни за тези подземни зандани. Как са разположени и как можем да проникнем в тях?
— Боя се, че не можем — отвърна Странор Слет. — Не и без бой. Намират се под дворцовата цитадела на сто стъпки под земята. Пространствено са коекзистентни на защитните прегради от тежка вода около един от плутониевите реактори на компанията на Първо ниво и са под повърхността на всички незаети времепредели, които познавам, така че не можем да се прехвърлим в тях. Дворецът наистина е ограден с крепост град в града. Ето, ще ви покажа.
Той обиколи бюрото, седна на стола и след като прегледа индекс-екрана, набра някаква комбинация на клавиатурата. Върху видеоекрана изникна изображение от микрофилмовото депо. Представляваше въздушна снимка на град Зурб, направена, както обясни върховният жрец, с инфрачервени лъчи от аерокораб през нощта. Град от предмашинна цивилизация с тесни улички с едноетажни и двуетажни сгради. Макар през зимата да падаше доста сняг, повечето покриви бяха плоски, от масивни каменни плочи, поддържани от колони. Това се отнасяше дори за по-бедните квартали, като изключение правеха само най-бедняшките къщурки и пристройки със сламени покриви. Тук-там сред сгушените си съседи се издигаха по-високи постройки, а от двете страни на по-широките улици се извисяваха по няколко сгради, заобиколени от назъбени стени. Странор Слет посочи една от тях.