— Ще направя всичко, с което мога да помогна. Само кажете какво — обеща искрено Бранад Клав. — Странор, искам да поднеса извиненията си. Признавам, че трябваше да се вслушам в препоръките ти още в началото.
По обяд на следващия ден Въркън Вал бе успял да събере над стотина мъже в голямата зала на ядрената рафинерия в Джарнабар, пространствено коекзистентна с храма на Ят-Зар в Зурб на Четвърто ниво. Имаше известни затруднения да ги разпознае, тъй като всички бяха със сини мантии с пискюли, златни митри и фалшиви сини бради. Навалицата изглеждаше изключително комично. А най-комично от всичко бе, че гледката би довела всеки хулгун от Протоарийския сектор на Четвърто ниво до религиозен екстаз. Половината от тях бяха свещеници в храмовете на Транстемпоралната миннодобивна корпорация. Другите бяха паравремеви полицаи. Освен с храмови ножове всички бяха въоръжени със сигма-лъчеви иглери. Мнозина носеха и ултразвукови парализатори — дълги две педи палки с върхове като луковици. Повечето паравремеви полицаи и някои от свещениците също имаха или топлинни лъчеви пистолети, или неутронни бластери. Самият Въркън Вал също бе въоръжен с такъв.
Паравремевите полицаи се бяха строили отделно за проверка, а Странор Слет, Таманд Драв от храма в Зурб и още няколко върховни жреци оглеждаха автентичността на маскировката си. Малко встрани от останалите един полицай с одежди и брада на върховен жрец носеше окачена на ремък квадратна кутия, с чиито бутони се упражняваше в момента. Огромен снабден с антиграв идол на Ят-Зар се носеше бавно във въздуха, послушно изпълнявайки командите на дистанционното управление, като се издигаше, спускаше се и извършваше грациозни пируети.
— Хей, Вал — викна той на шефа си. — Това как е?
Идолът се издигна на пет стъпки, направи плавен полукръг, премести се надясно и бавно се спусна на пода.
— Чудесно, Хорв — отвърна Въркън Вал, — но не отпускай докрай и не изключвай антиграва. Наблъскан е с предостатъчно никелова облицовка, за да затъне цял метър в мека почва.
— Не знам каква е идеята — обади се стоящият наблизо Бранад Клав. — Разберете, това не е критика. А и нямам никакво право на такава при сложилите се обстоятелства. Но ми се струва, че бронирането на това чудо с огънат никел е излишна презастраховка.
— Може би — съгласи се Въркън Вал. — Искрено се надявам да се окаже точно така. Но нямаме право да рискуваме. Операцията трябва да бъде абсолютно гарантирана. Готов ли си, Таманд? Добре. Първата група към конвейера.
Той се обърна и се приближи към голям купол от фина мрежа в другия край на залата, висок трийсет стъпки и с диаметър шейсет. Таманд Драв с десетте паравремеви жреци и Бранад Клав с десет паравремеви полицаи го последваха. Последният плъзна вратата и я заключи. Въркън Вал пристъпи към контролния пулт в центъра на купола, взе глобус с диаметър две стъпки от същата метална мрежа, отвори го и след като нагласи нещо в него, прикрепи електрически кабел и го затвори. Постави глобуса на пода до пулта и взе ръчната батерия на другия край на кабела.
— Никакви рискове, нали? — попита Бранад Клав, който го наблюдаваше с интерес.
— Никога не го правя, ако не е наложително. В тази работа и без това има прекалено много наложителни рискове. — Въркън Вал натисна бутона на ръчната батерии. Глобусът на пода проблесна и изчезна. — Вчера бяха арестувани пет паравреми. Някой от тях или всички може да имат входни активатори. Странор Слет твърди, че не са подложени на мъчения, но това е само предположение. В случай, че са, може да са изтръгнали от някого действието на активатора. Затова искам проверка на вътрешността на конвейерната камера, преди да се прехвърлим.
Той остави ръчната батерия със свободния край на кабела върху пулта и запали цигара. Другите се събраха около него. Пушеха и наблюдаваха мястото, където бе стоял глобусът. Минаха трийсет минути и глобусът отново се появи, облян във всички цветове на дъгата. Въркън Вал отброи десет секунди и го взе, постави го върху пулта, отвори го и извади отвътре малка квадратна кутия. Плъзна я в един улей под пулта и щракна ключ. Един от видеоекраните просветна и върху него се появи триизмерно изображение — вътрешността на обширна зала, висока около седемдесет стъпки. В нея имаше голямо бюро и радио, маси, дивани, столове и пълна с оръжия стойка, а в единия край на бетонния под абсолютно празен осемнайсетметров кръг, очертан с бледо луминисциращо червено.