що се гаврим с бедния български учител, който учи децата ни на българщина, а не се подиграваме на богатия Холивуд чиято култура е на нивото на битовия културно-масовик? Защо не се подиграваме на Европа затова, че от общество на рицари, на християнски богослови и видни теоретични учени днес е свърталище на низки страсти, които са по-добре платени от благородните науки? Защо не питаме със средствата на нашия автентичен историко-културен опит накъде върви света и защо ако света иска да си троши главата, то ние непременно трябва да му подражаваме? Защо не питаме със средствата на иронията защо богатите си купуват всякакви предмети на разкоша, а не издържат болницте и училищата, каквато впрочем е тайната на успеха на българското Възраждане, когато богатите освен че имаха по пет-шест деца даваха пари за издръжка на бедните българи и се учеха на световна философия, научна теория и обща логика и високо богословие и така направихме такова силно социално-културно единство на органическата ни нация, че никой не можа да ни откаже да бъдем българи и православни дори и при трусовете на модерността? Страх ли ни е да кажем на новия световен ред, че той се прави от случайно забогатели личности, които не виждат по-далеч от битовия хедонизъм, прагматизма, стопанската сметка и нивестиционния си режим, който мироглед впрочем е срутил и Римската империя? Пак ли ни е страх, че някой ще ни направи нещо? Ами че те ни направиха всичко възможно. По-способните българи емигрират, държавата е с ограничен суверенитет и не може да влияе на икономиката, престъпниците се разпореждат публично, жените стават проститутки, децата се развращават от малки с рокендрол и пошла музика — какво още могат да ни направят? Всичката гадория, която философията на нашественика може да измисли с мирни средства вече ни се случи. От какво ни е страх? Ние можем от позицията на нашето достойноство да кажем с хумористична притча истината за света, в който живеем и чието интелектуално и житейско-философско ноу-хау не е изработено от посланието на традиционната българска философия и параметрите на нашата автентична култура. Не нашия манталитет, който е манталитет на богослови и храбри воини, видно от анализа на обективните факти на историята, а световния ред нещо е сбъркал за да има такива сътресения в нашия живот. И това трябва да го кажем ясно без да ни е страх. Лагерите и затворите вече минаха, а гладът се лекува с чиста съвест. В традиционния български хумор има горчивина и ирония, но те не са предназначени да уязват и да накърнят нечие достойноство, а служат да защитят истината и високите стойности на културата, колкото и странно това да изглежда на пръв поглед. Българският хумор носи притча с религиозни конотации в себе си и това е повлияно от казаното в старобългарските ръкописи, които настояват за историческа мисия на българския народ като богоопределен. И неслучайно старобългарската литература не се изучаваше през комунизма, нито през демокрацията, а нейните послания стоят непознати за художествените ни творци, за хуманитарните ни учени и специалисти, които както през комунизма се подготвят главно в чужбина. За същото, което пише в оригиналните старобългарски ръкописи говореше и баба Ванга, а когато има засичане на писмен текст с устно народно предание в пространството и във времето значи ние сме изправени пред световен феномен. Затова ние се шегуваме с попа и често го правим карикатура, както се вижда днес от състоянието и делата на БПЦ не без основание, но не се шегуваме с Бога и със светците, към които мълчаливо и чистосърдечно пристъпваме тайно в молитвената си стаичка със свещ в ръка. Това достойнство на българската сатира, която в културен стил цели чрез философски афоризъм да разкрие същността на явленията в света прави от българския хумор градивен елемент на познанието и достоен стил в набора от изкуства на цивилизацията. Затова моментната загуба на дух в българския сатиричен живот, който се опитва да подиграва българщината и културните стойности и след 1989 година ще бъде скоро компенсирана от истинска сатира, която ще брани философията на жанра и затова ще се занимава с политика, икономика и култура за да разясни чрез сатиричната притча същината на новите явления, които ние през социализма не познавахме. В това е мисията на сатирика и хумориста, който като български самобитен философ чрез притчата на народния жанр на шегата може да създаде културно-информационни полета, които да разкрият същността на феноменологията на общоразбираем език и тук народната мъдрост може да окаже безценна помощ. И затова в света често се казва, че един сатирик с текстовете и произведенията си струва повече от един философ с многотомни съчинения. Това е мисията на днешния Хитър Петър, чийто опонент в бъдеще няма да бъде турския мъдрец, а световния философ, който нищо не разбира от българщина.