Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Смяна на полюсите
(книга 6 от " Архивите на НАПМД")
ПРОЛОГ
ИЗТОЧНА ПРУСИЯ, 1944 г.
Бронираният „Мерцедес Бенц 770“ тежеше над четири тона, но въпреки теглото и размерите си се плъзгаше безшумно като призрак край пустите царевични ниви. Фаровете му бяха изключени и само стъклата му от време на време проблясваха под синкавите лунни лъчи.
Колата наближи една потънала в мрак ферма, сгушена в плитка падина. Шофьорът леко натисна спирачките и колата бавно се запромъква към ниската каменна постройка, подобно на дебнеща котка.
Шофьорът напрегнато се взираше през покритото със скреж стъкло. Очите му имаха цвят на арктически лед. Постройката изглеждаше изоставена, ала мъжът не искаше да рискува. Черният лак на колата бе скрит под грубо намацана бяла боя. Импровизираният камуфлаж правеше колата практически невидима за самолетите кръжащи в търсене на наземни цели, но на няколко пъти едва се измъкнаха от руски пеши патрули, които се материализираха от снега буквално като привидения. Ето защо на десетина места бронята бе вдлъбната от куршуми.
Мъжът не бързаше.
Спътникът му, изтегнат на широката задна седалка, явно усети промяната в скоростта, защото се надигна седна и запримигва сънено.
— Какво има? – попита той на немски с унгарски акцент. Явно още не можеше да се измъкне от дебрите на съня, защото гласът му идваше някъде от далеч, а някои от думите бяха завалени.
Шофьорът му направи знак да замълчи.
— Нещо не е…
Но не успя да довърши, защото внезапно затрещяха изстрели и сринаха стъкленото мълчание на нощта.
Шофьорът рязко натисна спирачката. Мощната машина просъска и спря на петдесетина метра от къщата на фермата. Мъжът изключи двигателя и грабна от седалката до себе си деветмилиметров „Люгер“. Едра фигура в маслиненозелена униформа и калпак със звезда на Червената армия се показа от предния вход на фермата.
Войникът се държеше за ръката и ревеше като разярен бик.
— Мръсна фашистка курва! – крещеше той с пресипнал от болка и ярост глас.
Малко преди колата да се появи войникът бе нахлул във фермата и бе открил собствениците мъж и жена в един шкаф, скрити под одеяло, като уплашени от тъмното деца. На бърза ръка беше видял сметката на мъжа и бе насочил цялото си внимание към жената, която се опитваше да се скрие в миниатюрната кухня.
Вдигнал автомата на рамо, той я повика с пръст успокояващо встъпление към предстоящото.
— Фрау, ком!
Добре подпийнал, войникът не забеляза опасността. Жената не молеше за милост, нито бе изпаднала в истерия като другите жени, които бе изнасилвал и убивал. Просто се взираше кръвнишки в него. Внезапно тя замахна с кухненски нож право към лицето му. В последния момент той мерна проблясъка на осТристо на лунната светлина и вдигна ръка, за да се предпази. ОсТристо сряза ръкава и потъна в плътта. С един удар войникът повали жената и буквално я разкъса с дивашки залпове от автомата.
Щом излезе от къщата, войникът огледа раната си.
Не беше дълбока, а кръвта вече спираше. Успокоен, той извади от джоба си бутилчица с водка-домашнярка и я пресуши на един дъх. Пламъкът на алкохола притъпи болката. Войникът хвърли в снега празната бутилка, обърса уста с опакото на ръката си и закрачи обратно към другарите си. Щеше да им се похвали, че са го ранили шайка фашисти.
Само след няколко крачки обаче спря. Слухът му долови припукване на изстиващ двигател. Войникът примижа към сивкавото петно сред сенките. На селяческото му лице се изписа подозрение. Вдигна автомата и го насочи към смътния силует. Пръстът му легна върху спусъка.
В този момент грейнаха четири фара. Мощният осемцилиндров двигател ревна, колата оживя и се понесе напред. Руснакът се опита да отскочи, ала тежката предна броня го удари в краката и го метна в преспите.
Колата спря и шофьорът излезе. Към войника се упъти висок мъж в черно кожено пардесю, което при всяка крачка леко припляскваше по бедрата му. Мъжът имаше издължено лице и груба челюст. Въпреки студа не носеше шапка и русата му, късо подстригана коса проблесна под лунните лъчи.
Мъжът приклекна до войника.
— Ранен ли си, товарищ? – попита той на руски с дълбок, звучен глас. Говореше с професионалното съчувствие на лекар.
Войникът простена. Не можеше да повярва на нещастието си. Първо немската кучка го нападна с нож, а сега и това.
Изруга гневно и слюнка пръсна наоколо.
— Мамината му! Естествено, че съм ранен!