След не повече от десетина минути Кърт караше една от служебните коли през притихналия Вашингтон. По магистралата стигна до Вашингтонското национално летище. Пазачът пред зоната със специален достъп провери значката му и го въведе в хангара в далечния край на летището. Остин лесно откри това, което търсеше – разположен на пистата „Боинг 747“.
Прожекторите край огромния самолет превръщаха нощта в ден. Той бе обграден от намотани електрически кабели и купчини алуминий и стомана. По машината пълзяха работници като мравки по парче шоколад.
Дзавала седеше под опашката на самолета на импровизирана маса от шперплат и две магарета за рязане на дърво. С някакъв мъж в гащеризон разглеждаха чертежи. Джо мерна Остин и тръгна да го посрещне.
— Не е толкова зле, колкото изглежда – почти извика той, за да надмогне шума.
Остин се огледа и с облекчение забеляза наличието на ред в наглед пълния хаос.
— Кога ще е готов за излитане? – попита Кърт.
— Имахме няколко засечки, но вече всичко е наред. Остава да напаснем отделните части и да ги свържем… Седемдесет и два часа.
— А утре сутрин?
Дзавала се усмихна.
— Готов си да водиш шоу в някой комедиен канал.
— За жалост няма нищо смешно в новините от Пол – започна Остин и разказа на Джо за липсващия лайнер.
— Можеш ли да сглобиш останалото във въздуха?
Джо трепна.
— Възможно е, но не е препоръчително. Все едно да тъпчем наденички, докато тичаме.
— А ако това е единственият ни избор?
— Джо огледа трескавата дейност край себе си и се почеса по главата.
— Не мога да устоя на сочна наденица. Ела да съобщим лошата новина на дясната ми ръка.
Помощникът на Дзавала се казваше Дрю Уийлър – четирийсет и няколкогодишен експерт от НАМПД по превоз на тежки товари. Остин бе работил с Дрю по няколко проекта, когато спешно имаше нужда от тежко оборудване. Склонността на Уийлър да премисля всичко, сякаш наум дъвче голяма хапка тютюн, побъркваше хората, работещи с него. Но всички скоро разбираха, че Дрю е в състояние безупречно да подрежда сложни планове в главата си.
Остин го попита как вървят нещата и получи типичен Уийлъров отговор. Дрю се подпря на хълбок и изгледа самолета изпод вежди, като фермер, който мъдри как да изкорени голямо дърво от нивата си.
— Ами… – и замълча. – Нещата си вървят.
— Достатъчно добре ли вървят, за да излетим утре сутрин.
Уийлър предъвка въпроса и отвърна:
— По кое време утре сутрин?
— Възможно най-рано.
Уийлър кимна.
— Ще измисля как да стане.
Върна се при самолета с бавна стъпка. Остин обаче не се върза.
— Залагам бутилка текила, че Дрю вече е измислил как да стане.
— Достатъчни добре го познавам, за да не приема облога – отвърна Джо.
— Мъдро. Откъде намери самолета?
— Ще се изненадаш какво можеш да наемеш в наши дни, ако имаш дълбоки джобове. Този е товарен, преустроена версия на пътническия 747 и побира почти двеста тона. Основният проблем беше как да вкараме цялото оборудване в самолета, без да се налага да отваряме корпуса като консерва със сардини. Пообсъдихме проблема с Хибет и Барет. Мислех, че ни трябват генератори като ония на корабите, но Барет каза, че няма нужда да са толкова големи, можело да са по-малки, но повече.
— Ами намотката?
— Тя най-много ни измъчи. Ще ти покажа какво направихме.
Дзавала го поведе към носа. Двама души в гащеризони се бяха привели над устройство, подобно на чиния, вдигнато върху платформа. Алън Хибет се усмихна на Джо и Остин.
— Здрасти, Алън – поздрави Остин. – Забавляваш ли се?
— Не се бях забавлявал толкова, откакто си намерих електрически двигател за детския ми инженерен комплект. Карла много ни помага.
Другият работник се оказа самата тя, усмихната под бейзболната си шапка.
— Професорът има предвид, че много му помагам, като му държа отвертката.
— Нищо подобно! – възмути се Хибет. – Карла може да няма инженерно образование, но има инстинкт за решаване на проблеми. Очевидно го е наследила от дядо си.
— Радвам се, че сте станали добър екип – усмихна се Кърт – Джо каза, че сте имали проблем с намотката.
— Точно така – кимна Хибет. – В корабите-предаватели са пускали антената под кораба, а ние ще я поставим под фюзелажа.
— Това няма ли да създаде проблем при излитане?
— Ето там беше заигравката. Става дума за радарната част на антената. Идеята ми хрумна, като се сетих за някои апарати за въздушно наблюдение, а Карла предложи да преустроим конуса да пасне под фюзелажа.