— Сетих се, че някои от рибките в аквариума ми имаха торбички в долната част на главата, оттам ми хрумна – каза Карла.
Хибет свали едно найлоново покривало и разкри широка около шест метра конструкция от метал и жици. Кръглата рамка се намираше в дървено гнездо с формата на обърната нагоре шапка на китайски селянин.
— Колко хитро! – възхити се Остин. – Прилича на разстлана разновидност на конусовидната антена. Ще работи ли като нея?
— Надявам се дори по-добре – каза Хибет.
— Чудесно, защото променихме графика. Трябва да излетим утре сутрин. Ще можете ли да довършите работата си във въздуха?
Хибет подръпна брадичката си.
— Да – отвърна той след миг. – Не е идеалният начин да довършим нещо толкова сложно, но… Дори няма да можем да изпробваме генераторите. Но можем започнем да отмятаме тези неща, още щом прикрепим антената и купола. По-добре да попитаме и Барет.
— Тримата се качиха в просторния самолет. По протежение на целия товарен отсек, дълъг осемдесет метра, бяха разположени шестнайсет тантурести стоманени цилиндъра. Свързваше ги плетеница от кабели, които отиваха в десетки различни посоки. Барет бе приведен над един от цилиндрите.
Видя новодошлите и стана да ги посрещне.
Остин огледа сложната схема.
— Изглежда имаш достатъчно мощност да осветиш цял Ню Йорк.
— Почти – кимна Барет. – Свързването с източника на мощност беше лек проблем, но накрая успяхме, би трябвало да работи добре.
— По-любопитни са ми генераторите. Откъде намери толкова много за толкова кратко време?
— По специална поръчка на НАМПД – включи се Дзавала. – Щяха да отидат на няколко нови кораба, преди да им ги заема.
— Имаме енергийния източник и антената. Ще се получи ли целия уред?
— Така мисля – каза Барет. – Деветдесет и девет процента съм сигурен, ако съдя по компютърния модел.
Остин поклати глава.
— Единият процент ме тревожи. Можем ли да сме готови до утре сутрин.
Барет се позасмя, но после видя, че Остин не се шегува.
— Нещо се е случило?
Кърт му разказа новините от Траут.
Барет удари длан с юмрук.
— Още преди месеци предложих на Трис да използваме един кораб, за да концентрираме лъчението. Дори му дадох плановете. Каза ми, че ще е твърде бавно. Май не бива да се изненадвам, че пак ме е излъгал.
— Какво ще кажеш за новия ни график? – попита Остин.
Погледът на Барет искреше от гняв
— Ще сме готови! – заяви той.
Оставиха Барет до работи и слязоха на земята. Остин попита с какво може да помогне, Дзавала му даде списък с материали. Остин отиде на едно по-спокойно място и звънна няколко телефона. Във всеки случай му казваха, че материалите ще бъдат готови бързо. Връщаше се при самолета, когато видя, че Карла го е последвала и го е наблюдавала.
— Искам услуга – каза тя. – Искам да се качи на самолета.
— Тук героят отговаря „Може да е опасно“ – рече Кърт.
— Знам, но и на острова беше опасно.
— Остин се поколеба.
— Освен това, какво по-опасно може да има от това да се возя с теб в парен автомобил?
Остин знаеше, че ако иска Карла да не се качи на самолета, трябва да я върже. Затова се усмихна и каза:
— Никой от нас никъде не отива, освен ако не се върнем на работа.
Карла се хвърли в обятията му и го целуна. Остин се зарече, когато приключат с работата и ако светът оцелее, да отдели повече време за удоволствие.
Докато се връщаха към самолета, видяха да спира кола, от която излезе висок мъж и закуцука към тях – Шрьодер.
— Какво правиш тук? – изуми се Карла.
— Аз пък се питам как мина през охраната.
— Както обикновено. Самоувереност и фалшиви документи.
— Би трябвало да си в болницата – скара му се Карла.
— Болницата не е затвор – отвърна Шрьодер. – Пускат те, ако подпишеш няколко хартийки. Как можех да си лежа спокойно, като знам, че правите всичко това?
Той се вгледа удивен в самолет под прожекторите.
— Наистина ли мислите, че можете да неутрализирате изместването от въздуха?
— Ще опитаме каза Карла.
— „Ние” ли? Няма да ходиш там! Може да е опасно!
— Звучиш като Кърт. Ще ти кажа каквото и на него. Семейството ми е отговорно за това. Мой дълг е да помогна.
Шрьодер се засмя.
— Със сигурност си внучка на Ласло. Твърдоглава си като него. – После се обърна към Остин. – Грижи се добре за нея.
— Обещавам! – кимна Кърт.
— Кога тръгвате?
— Утре сутрин.
— Аз може да съм праисторически, но знам кога ми е отминало времето. Ще чакам в болницата да ми се обадите. Късмет! – Той прегърна Карла, подаде ръка на Остин и се върна в колата. Когато задните й светлини се стопиха, Остин се обърна към Карла.