— Май ще стигнем до мястото точно когато и корабът – каза Джо.
— По-рисковано е, всъщност. Ще сме в един и същ квартал, но едва ли ще сме на една и съща улица. Като стигнем, ще трябва да започнем да ги търсим и не знам колко време ще ни отнеме това.
— Всяко забавяне може да е фатално, а ниските облаци хич не ни помагат.
— Така е, но спомняш ли си, че Пол и Гамей казаха, че са видели много електрически разряди в небето минути преди водовъртежът да ги засмуче.
— Точно така. А Алън каза, че същите фойерверки са се появявали и при експериментите на САЩ и СССР.
— Значи можем спокойно да предположим, че ще видим същото и когато Маргрейв и Гант включат лъча. Мисля, че по-скоро трябва да наблюдаваме небето, а не морето. Облаците дори могат да ни помогнат.
— Страхотен си! Ще предупредя екипажа да гледат за фойерверки.
Остин неохотно разбуди Карла и Барет. Даде им няколко минути да се разсънят и докато самолетът се носеше към Южноатлантическата аномалия, той им съобщи за развитието на ситуацията. Решиха, когато настъпи времето, да се разделят на две – Карла от едната страна на самолета, Барет от другата. Остин щеше да снове и да действа като свръзка с Дзавала, който пък наблюдава от пилотската кабина.
Гласът на Джо се разнесе по уредбата. Самолетът щеше да прекоси границата на района, който бяха набелязали, след петнайсет минути. Остин усещаше растящото напрежение в кабината. Атмосферата се нажежи още повече, когато Дзавала обяви, че са над горещата точка. Заеха позиции край прозорците. Минаха десет минути, после двайсет. Остин крачеше из широкото помещение и се опитваше да окуражава екипа си. Трудно бе за вярване, че под дебелата облачна покривка се крие огромен океан.
Остин беше предложил самолетът да описва успоредни линии напред-назад из района на търсене. Същият шаблон тип „косачка“ би използвал и ако трябваше да открие кораб и да покрие много квадратни километри за кратко време. Приключиха в едната посока, върнаха се и започваха трета дължина, когато Остин започна да се пита дали не е сгрешил. Поглеждаше часовника си на всеки няколко секунди.
Самолетът бе готов за четвърта дължина, когато Карла се обади:
— Виждам нещо! На около три часа!
Остин и Барет се хвърлиха към нейната страна и се взряха през прозореца. Слънцето бе ниско в небето, а полегатите му лъчи хвърляха сини сенки сред облачната покривка.
Но вдясно небето пулсираше в златисто-бяло, като по време на буря. Остин грабна микрофона. Дзавала отвърна, че и те са видели сиянието.
Самолетът изви и се упъти към светлината сред бълбукащите като казан на вещица облаци.
42
Времето им беше малко, затова контролният пулт в просторния товарен отсек на самолета бе изключително прост – плоско табло, сложено на около метър височина. Имаше една главна ръчка за електричеството към генератора. Разни циферблати и ръчки бяха свързани с различни части от системата.
Дзавала се обади по уредбата:
— Влизаме в облаците!
Остин усети как косата му настръхна, не от страх, а защото въздухът се насити с електричество. Русите кичури на Карла също щръкнаха. Тя се опита да позалиже косата си, но без особен успех. Барет нямаше този проблем, но усети как кожата му настръхва.
Светлинното шоу едва започваше. По всички предмети в товарния отсек заиграха синкави искрици, подобни на тези, които моряците някога виждали по такелажа по време на буря. Осветлението в самолета започна да просветва, сякаш някое дете си играеше с ключа. Накрая угасна напълно.
Отвън бясно засвятка и проблясъците осветиха редовете прозорци и изумените лица на хората в товарния отсек. Усещането беше, че се намират в дискотека. Самолетът сякаш се движеше насред гръмотевична буря, но гръм нямаше. Чуваше се само приглушения рев на двигателите. Относителната тишина правеше всичко още по-свръхестествено и зловещо.
Итеркомът явно бе на отделна система, защото по уредбата отново се чу Дзавала. Думите му бяха кратки и кратки
— Изгубихме приборите за наблюдение в пилотската кабина.
Секунда по-късно последва още по-ужасяващо съобщение:
— Мамка му! И контролните прибори отказаха!
— Остин знаеше, че самолет с тези размери няма да падне незабавно, но и не бе строен да се носи по въздушните течения. Когато машината останеше без захранване, щеше да се развърти, а крилете й да се отчупят. Кърт прегърна Карла през раменете закрилнически.
Нещо се случваше в товарния отсек. Електрическите светлини сякаш станаха по-приглушени. Студените пламъци по стените и тавана започнаха да гаснат. По светлинното шоу навън се появиха тъмни петна. След един последен ярък изблик осветлението се включи отново.