Дзавала отново предупреди, когато приближиха. Карла пак натисна ръчката.
Още една вълна електромагнитни импулси се насочи към океана край кораба.
— До кога ще го правим? – попита Джо.
— Докато не ни свърши горивото, а и след това – отговори Остин с непоколебима решителност.
В наблюдателницата на „Полярно приключение“ настроението бе приповдигнато.
Маргрейв и Гант се взираха през стъкления таван, а лицата им бяха окъпани в пулсираща разноцветна светлина, идваща от небето. Странното лице на Маргрейв никога не бе изглеждало по-сатанинско.
— Колко зрелищно! – възкликна Гант. Гласът му бе пълен с емоция, съвсем непривична за него.
Маргрейв стоеше прав зад контролния пулт. Постепенно усилваше генераторите до крайната им степен. Пултът светеше като електронна игра.
— Сиянието показва, че сме достигнали критична точка – каза той. – Електромагнитните вълни са проникнали през океанското дъно. Ще променят електромагнитния поток и ще сменят полюсите. Наглеждай компаса.
Гант хвърли поглед натам, а после се обърна към един от големите прозорци.
— Нещо става с морето.
Океанът около тях, доскоро набразден, бе станал плосък като тепсия.
— В епицентъра на полярно изместване сме – обясни Маргрейв. – Обръч от огромни вълни ще се заотдалечава от нас. Ще има и водовъртежи.
— Радвам се, че не сме някъде там.
— Би било въпрос на случайност. Площта на смущенията е произволна. Затова потъна единият ни кораб-предавател. Но тук сме като в окото на ураган. Нищо ни няма, с изключение на неравномерно вълнение.
Гант се взираше в надигащите се води. Никога през живота си не се бе чувствал толкова могъщ.
Остин пък си мислеше тъкмо обратното. Имаше чувството, че е лекар, който се опитва да върне към живот пациент без пулс, само че държеше в ръцете си не един, а милиарди животи. При поредния заход на самолета той надникна през прозореца, но не можеше да прецени дали антидотът работи или не.
После забеляза край кораба водна окръжност, където водата бе спокойна и равна като тепсия. По повърхността се виждаха бразди, като от силно течение. Миг по-късно водата се задвижи в спирала, в чийто център се намираше корабът. След секунди диаметърът на смущението бе поне километър и половина, а по ръбовете се появи яка от пяна. Докато спиралата се ускоряваше, нивото на водата в центъра й започна да се снижава.
Остин наблюдаваше раждането на огромен водовъртеж.
„Полярно приключение“ се издигна едва на два метра над морското ниво, преди отново да се върне в първоначалното си положение.
Гант забеляза оформянето на някаква вдлъбнатина около кораба.
— Това друг страничен ефект ли е? – попита той.
— Не…
Объркването на Маргрейв Премина в тревога, когато повърхността заприлича на купа. Пенести бързеи говореха, че има противостоящи течения. Той грабна микрофона за връзка с мостика.
— Пълна мощност на двигателите. Потъваме във водовъртеж.
Маргрейв изключи генераторите.
— Какво правиш? – изненада се Гант.
— Нещо не е наред! Не бива да реагира така.
— Вдлъбнатината се увеличаваше и се оформяха силни спираловидни течения, но корабът се движеше с пълна мощност встрани. Бе вдигнал леко нос и трябваше да се бори с косите течения, но бавно напредваше.
— Водовъртежът обаче не спираше да се разширява. Маргрейв изкрещя на мостика да подадат още мощност, но корабът изглеждаше обречен.
В този момент теченията отслабнаха и водата отново се заиздига до морското равнище. – Какво стана? – попита Гант.
— Леко отклонение.
Маргрейв избърса потта от челото си, отново се усмихна и включи генераторите.
Когато корабът се изравни с морското равнище, водата край него закипя. Лайнерът се издигна на шест метра, после на девет.
— Спри това! – кресна Гант.
Маргрейв изключи мощността, но въпреки това продължиха да се издигат.
Петнайсет метра.
— Глупак! Какво направи?!
— Компютърните модели…
— Майната им на моделите!
Маргрейв се втурна към една от остъклените стени и се втренчи ужасен в морето.
— Корабът бе на гребена на огромна, бързорастяща вълна.
Пред очите на Остин водовъртежът се разрасна до петнайсет километра в диаметър. След това, за негово удивление, се изравни и се превърна в кипнал котел с разпенена вода, а после се заиздига в циклон от вода.
Планинообразното възвишение, издигнало се от центъра на водовъртежа, не спираше да расте на ширина и височина и се въртеше като дервиш.