Самолетът захождаше отново. Остин се втурна към пилотската кабина.
Вдигнете ни колкото можете по-бързо и по-нависоко. Махнете ни от морето.
Пилотът започна рязко изкачване.
Водният стълб напомняше на Кърт на снимките, които бе виждал от ядрените тестове в Тихия океан.
По радиото се чу паникьосан глас.
— Мейдей! Мейдей! Някой да се обади! Мейдей!
Остин каза:
— Сигналът приет!
— Тук е Гант от „Полярно приключение“ – викаше, за да надмогне рева край себе си.
— Май ви чака влакче на ужасите – каза Остин.
— Кой е? Къде сте?
— Кърт Остин. На седемстотин метра над вас сме. Вдигнете бързо глави, защото няма да се застоим. Доктор Ковач ви праща поздрави.
След кратка пауза Гант каза:
— Какво по дяволите става, Остин?
— Облъчихме ви с антидота на полярното изместване. Бих казал, че с приятелчето ти пресъхнахте откъм идеи.
Отговорът на Гант бе удавен от грохот.
Остин погледна надолу. Корабът се въртеше на върха на водния стълб. Остин можеше само да си представи паниката на борда, но не изпитваше никакво съчувствие към Маргрейв и Гант, които сами бяха посели семената на гибелта си.
Докато самолетът сменяше курса и се отдалечаваше от целта тромаво като кит в плитчини, попадна на турбуленция, ала много по-слаба от предишната. Самолетът безпроблемно достигна осем хиляди метра и пилотът го изравни.
Карла бе залепила лице за прозореца, макар да нямаше какво да види, освен безбрежните облаци. Накрая се обърна към Остин със стъписан вид.
— Какво стана там?
— Дядо ти си е направил изчисленията отлично.
— Но какво беше онова нещо, онзи невероятен гейзер?
И Кърт не беше сигурен, но предполагаше, че разнопосочните електромагнитни импулси от кораба и самолета бяха предизвикали невъобразими феномени.
— Природата не обича да я закачат. Комбинацията от първите лъчения и антидота са я накарали да реагира
— Остин се усмихна. – Като да пиеш нещо за киселини. Винаги има едно-две последни изригвания, преди да се успокои.
— Значи най-после се свърши.
— Така се надявам.
Остин се обади в пилотската кабина и попита.
— Как е компасът?
— Нормален – отвърна Джо. – Още сочи на север.
Барет не бе помръднал иззад пулта. Когато чу за компаса, плесна с ръце прегърна Кърт и Карла.
— Успяхме! За Бога, успяхме!
Остин се усмихна уморено.
— Така, така… Успяхме…
43
Дойл се радваше, че за последно се връща на острова с фара. Никога не го беше харесвал. Беше отраснал в града и уединената природна красота хич не бе по вкуса му. Още по-щастлив щеше да е, когато се отърве от „Легиона на Луцифер“ и се разкара завинаги от тук. Приземи хидроплана край острова, привърза го към една стационарна шамандура и стигна с лодка до пристана, където го чакаше една от луциферските откачалки. Дойл така и не научи имената им, различаваше ги единствено по цвета на косите им. Този беше рижият, който приличаше най-много на Маргрейв и затова се радваше на най-висок статут, макар лидерството да бе отхвърлено от чистите анархисти.
— Не съм те виждал от преследването по магистралата насам – тихият му глас звучеше като плъзгане на змия в шума. – Жалко, че приятелчетата ти се измъкнаха.
— Ще има и друг път – отвърна Дойл. – Ще се погрижим за Остин и неговите хора, когато се погрижим за „елита“.
— Нямам търпение. Трябваше да ни кажеш, че ще дойдеш.
Дойл вдигна платнената торба в ръката си.
— Трис искаше да е изненада.
Това сякаш стигаше на легионера. Той кимна и придружи Дойл до асансьора.
Останалите легионери го чакаха край фара и когато Дойл им повтори защо е дошъл, всички му се усмихнаха по онзи зловещ начин. Тръгнаха към къщата на Маргрейв. Дойл влезе пръв в кухнята, извади шест чаши и една бира и ги остави на масата.
Извади бутилка шампанско от торбата и напълни чашите. После си отвори бирата и я вдигна високо.
— За гибелта на „елита“!
Рижият се засмя.
— Отдавна се навърташ край нас, Дойл, започнал си да звучиш като нас, ненормалниците.
Дойл му смигна дружески.
— Явно прихващам. Наздраве!
Изпи половината си бира. Обърса уста, докато наблюдаваше с удоволствие как останалите надигат шампанското, все едно е вода.
— Между другото. Маргрейв искаше да ви дам това.
Пратката бе дошла предния ден, с бележка от Гант.
„Плановете за ПИ отложени за следващата седмица. Моля, дай това на приятелите ни в Мейн, след като пийнат от специалното шампанско. Кажи, че е от Маргрейв. Много е важно да почакаш след шампанското.