По едно време крайно развеселеният и леко подпийнал Алън Хибет се обърна към Дзавала:
— Жалко, че Кърт го няма. Изпуска цялата веселба. Джо се усмихна многозначително.
— Не го мисли него.
Карла Януш излезе от тунела и запримигва като къртиче. Лицето й беше мръсно, а гащеризонът й – покрит с прах. Поклати глава удивена от гледката. В затревеното поле в дъното на кратера бе изникнало временно поселище – двайсет големи шатри: за сън, за хранене и за проучвания, подредени в редички. Наблизо имаше и няколко хеликоптера.
Районът около шатрите бе оживен. Бяха направили кристалния град по-достъпен, след като прокараха тунел и разчистиха отломките. В него влизаха кабелите на захранваните с газ електрически генератори. Навън и навътре постоянно сновяха учени и помощниците им.
Карла бе въодушевена и изтощена едновременно. Учените работеха денонощно на три смени. Някои като Карла така се бяха вживели, че работеха и по две смени. Тя пое дълбоко няколко глътки свеж въздух. В синьо-сивкавия сумрак видя на ръба на вулкана някаква точица, която се заспуска към долината.
Като приближи, видя, че е голямо, широко шарено крило във въздуха, от което висеше човек. Не може да бъде! С налудничава надежда тя се отдалечи от шатрите и размаха диво бейзболната си шапка.
Параглайдерът се спускаше в спирала, но се обърна към нея и се приземи на метри от краката й.
Кърт Остин разкопча сбруята и нави найлона, а после приближи ухилен и каза:
— Добро утро!
През последните няколко седмици тя си мислеше често за него. Срещата им при тези необичайни обстоятелства не предвещаваше каквото и да било възможно развитие, но тя не можеше да забрави морскосините очи на Кърт. След това замина за Сибир. Но понякога й се щеше да бе опознала по-добре красивия приключенец от НАМПД.
— Какво правиш тук? – попита тя, едновременно радостна и притеснена.
— Дойдох да те заведа на обяд.
Карла погледна часовника си.
— Три сутринта е.
— Все някъде е обед. Не съм дошъл чак дотук, за да ми откажеш.
— Ти си ненормален – поклати глава Карла.
Сините му очи бляскаха весело.
— Това е част от работната ми характеристика в НАМПД – хвана ръката й и се взря в очите й. – Полети с мен!
Тя отметна един рус кичур от лицето си.
— Работила съм цяла нощ… На нищо не приличам…
— За мястото, което съм намислил, няма изисквания за облеклото – успокои я Остин. – Хайде!
Помоли я да му помогне с параглайдера, докато стигнат открито място и там бързо й обясни какво да нрави. Разстлаха крилото, закопчаха се в двойната седалка, вдигнаха крилото с преносимата въздушна струя и скочиха срещу вятъра. На Карла й идваше отръки и отлитането мина много по-гладко от онова с Джо. Остин направи кръгче над импровизираното селите и после издигна параглайдера.
— Рязка смяна на гледката в последните седмици – отбеляза Остин, докато земята се отдалечаваше.
— Трудно ми е да повярвам колко бързо дойдоха всички волеви палеонтолози, археолози и биолози, за да проучват находката на века.
— С която можеш да се похвалиш ти.
— Участваха и други, но благодаря. И благодаря за разходката. Това е вълшебно!
— Такова е! – съгласи се Остин, но по съвсем други, мъжки причини.
Издигнаха се над кратера, а Остин инструктира Карла набързо за приземяването, след което ги насочи към относително равна част на ръба на вулкана. Кацнаха малко непохватно, но все пак успешно. Карала се измъкна от сбруята и закрачи към карираната червена покривка на земята, затисната с четири камъка. Върху покривката имаше миниатюрна ваза с диво цвете, както и раница.
Остин махна демонстративно с ръка.
— Маса с изглед, мадмоазел.
Тя поклати глава.
— Ненормален си, но е хубаво!
Остин отвори раницата и подреди няколко буркана консерви и бутилка.
— От капитан Иванов. Разядка с гъби „Мосляк", телешко варено и червен хайвер на ръжен хляб за десерт. Всичко това с класно грузинско червено вино.
— Как стигна до тук?
— Чух, че капитан Иванов ще превозва още учени, включително неколцина от НАМПД. Присламчих се към тях на „Котелни“ – Остин отвори бурканите и консервите и наля две чаши. – Сега, когато си го проучила, какво ще кажеш за кристалния град?
— Ще минат десетилетия, преди да научим всичко, но мисля, че е бил построен през каменната ера в магмена камера, много след като вулканът е угаснал.