3
НЮ ЙОРК СИТИ
Преди Франк Малой да стане високоплатен консултант на полицейските управления из цялата страна, той бе едно типично ченге. Ненавиждаше хаоса от всякакъв порядък. Винаги гладеше и прилежно сгъваше униформата си. От морската пехота му бе останал навикът да подстригва прошарената си коса много късо. Често тренираше и мощното му тяло бе мускулесто и в отлична форма.
За разлика от много полицаи, на които наблюдението им дотягаше, Малой обичаше да стои часове наред в колата и да наблюдава потока на движението и пешеходците, винаги нащрек за някаква нередност в случващото се. Помагаше му и железният пикочен мехур.
Малой бе паркирал на „Бродуей” и оглеждаше върволицата от бързащи минувачи и зяпащи туристи. Внезапно от тълпата се отдели някакъв мъж и закрачи право към патрулната кола на нюйоркската полиция.
Непознатият бе висок, слабоват, малко над трийсетте. Носеше светлокафяв лек костюм, омачкан край коленете, и износени кецове. И косата, и брадата му бяха рижави, а козята му брадичка бе прецизно оформена. Яката му бе разкопчана, а вратовръзката висеше хлабаво. Годините патрулиране бяха научили Малой да преценява хората само с един поглед. Мъжът беше репортер.
Репортерът доближи колата, приведе се към прозореца и залепи на стъклото, точно пред очите на Малой, личната си карта.
— Казвам се Ланс Барне, репортер от „Таймс“. Вие сте Франк Малой, нали?
Въпросът му развали удоволствието на Малой от точната преценка.
— Да – намръщи се той. – Как ме намерихте, господни Барне?
— Лесно – сви рамене репортерът. – Седите си сам в тъмносин форд в квартал, където човек не може да паркира.
— Явно се отпускам – рече полицаят. – Или просто още ми пише „ченге“ на челото.
— Не, помогнах си – успокои го Барне и се ухили. – От МАКЦ ми казаха, че ще сте тук.
МАКЦ беше Многоагентният контролен център, който се грижеше за сигурността на международната икономическа конференция, провеждаща се в Ню Йорк. В Голямата ябълка се бяха събрали политически лидери и бизнесмени от цял свят.
— И аз си помогнах – изхили се Малой. – От МАКЦ ми се обадиха и ми казаха, че ще дойдете. – Вгледа се в лицето на репортера и реши, че му е познато отнякъде.
— И преди ли сме се срещали, господин Барне?
— Мисля, че веднъж ме глобихте за неправилно пресичане.
Малой се засмя. Беше съвършен физиономист. Нямаше как да не се сети.
— Какво мога да направя за вас?
— Пиша материал за конференцията. Разбрах, че сте най-добрият консултант по комплексни методи за опазване на реда. Дали мога да ви интервюирам как мислите да се справите с планираните протести.
Малой имаше фирма в Арлингтън, Вирджиния, която консултираше полицейските управления за методите за контрол на тълпите. Беше също така и в управителните комитети на няколко компании, които произвеждаха полицейска екипировка за подобни случаи, а бизнес и политическите му контакти му осигуряваха добри доходи. Една положителна статия в „Ню Йорк Таймс“ беше добре дошла.
— Влизайте! – рече той и отвори вратата до шофьора.
След като Барне светкавично се намести на предната седалка, двамата се здрависаха. Репортерът вдигна слънчевите очила на челото си. Показаха се пронизващите му зелени очи, под остро сключени вежди, подобни по форма на брадичката и устата му. Извади бележник и малък диктофон от джоба си.
— Дано нямате нищо против, че ще ви записвам. Презастраховам се, защото искам да съм сигурен, че ще ви цитирам правилно.
— Няма проблем. Пишете каквото искате за мен, само ми напишете вярно името – откакто напусна полицията и започна частния си бизнес, Малой бе станал много добър в общуването с репортери. – Бяхте ли на пресконференцията?
— О, да! – възкликна Барнс – Ама че арсенал! Дългообхватните акустични прибори, които сте качили на хъмвитата ме отвяха. Вярно ли, че са използвани в Ирак?
— Считат се за несмъртоносни оръжия. Издават високочестотен писък, който заглушава и най-шумните демонстранти.
— Ако някой ме залее със сто и петдесет децибела, със сигурност бих спрял да викам за мир и справедливост.
— Ще използваме пискалата само срещу по-големите тълпи. Онзи ден ги изпробвахме. Вършат работа в радиус от поне четири пресечки.
— Аха! – Репортерът трескаво си записваше. – Анархистите ще получат посланието.