Музикантите наистина се събираха във все по-големи групи. Слязоха от тротоара и започнаха да оформят шествие по улицата. Ала преди да успеят, полицаи на велосипеди и скутери се събраха край тях и започнаха арести.
Барне записваше усилено.
— Впечатлен съм! – каза той. – Като по учебник.
— Така и трябва. Проста маневра, но е резултатна. Правим го от години. Конференцията е една, но гостите и протестиращите са стотици, тъй че може да стане голяма беля. Диванетата винаги гледат да са на крачка пред нас.
— Как разпознавате истинските фанатици от хората, които просто искат да протестират?
— Трудно е. Просто арестуваме всеки, който създава проблеми, и после уточняваме – Малой извади от жабката звънящия си мобилен телефон и го подаде на Барне. – Погледнете тук.
Репортерът прочете есемеса.
— Пише, че отрядът на скутерите е овладял музикантите. Пише, че минувачите трябва да избягват околността и трябва да дойдат камери, медици и адвокати-наблюдатели, а всеки, който може да пречи на полицаите да арестуват демонстрантите, да го прави на всяка цена. От кого е това?
— От диванетата. Не само ченгетата се поучиха от Сиатъл. Анархистите си имат свой собствен координационен център като нашия МАКЦ. Казват на активистите какви маршрути да използват, за да избягват полицаите. Докато се разправяме с тях на едно място, те подемат същото на друго. – Малой се засмя. – Ежегодно харчим милиони, за да ги овладяваме, а те използват на практика безплатна технология.
— Не знаят ли, че им четете съобщенията?
— Разбира се, че знаят. Но пък са по-спонтанни, тъй че непрестанно се дебнем. Разузнаване, това му е цаката. Те са бързи, но нещата опират и до бройка. Имаме трийсет и седем хиляди ченгета, дирижабъл, хеликоптери, видеокамери, а двеста от хората ни имат камери в шлемовете, свързани към централния ни щаб.
— А те не могат ли да следят полицейските скенери?
— Не само, че могат, но и го правят. Бързата реакция е ключова. Знаете какво се говори за уличния бой, добрият здравеняк винаги ще победи добрия дребосък. Така че при равни условия винаги ще победим.
Барне подаде телефона на Малой.
— Това май е за вас.
Беше се получило ново съобщение.
„ДОБРО УТРО, НОМАД. ИЛИ ДА ВИ ВИКАМЕ ФРАНК. ГОСПОДИН МАЛОЙ?“
— Ха! – Малой гледаше телефона си, все едно се бе превърнал в змия. – Как го правят, по дяволите? – обърна се той към Барне.
Репортерът сви рамене и продължи да записва. Малой се опита да изчисти екрана, но се появи ново съобщение.
„НАЧАЛО НА МАЧА.“
После екранът угасна. Малой грабна радиото и се опита да се свърже с МАКЦ, но не можеше. Мобилният отново зазвъня. Малой вдигна, послуша малко и отвърна:
— Заемам се! – после се обърна към Барне с побеляло лице. – Бяха от МАКЦ. Казват, че климатикът в щаба е отказал. Комуникационните системи са се побъркали. Никой не знае къде са отрядите. Всички светофари из града светят в червено.
Приближаваха „Таймс скуеър“. Стотици демонстранти, които нямаше кой да спре, се изливаха отвсякъде на площада. Пространството беше претъпкано като на Нова година.
Колата на Малой бавно си проправяше път през тълпата. Когато наближиха сградата на „Ню Йорк Таймс“, огромният видео екран също угасна.
— Хей, вижте! – Барне сочеше екрана.
Беше се показал надпис в бяло.
„ПРИВЕТ, НЕОАНАРХИСТИ, ДРУГАРИ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ И ТУРИСТИ! ДНЕС ОБЕЗВРЕДИХМЕ ПОТИСНИЧЕСКАТА АРМИЯ НА ВЛАСТОВИЯ ЕЛИТ. ТОВА Е САМО ПРЕДВКУСВАНЕ НА БЪДЕЩЕТО. ДНЕС СЕ СЛУЧИ В НЮ ЙОРК, НО УТРЕ ЩЕ Е ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ. ИЗЕДНИЦИ, ОРГАНИЗИРАЙТЕ СРЕЩА, НА КОЯТО ДА РАЗГЛОБИТЕ РАМКАТА НА СВЕТОВНАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИЛИ ЩЕ Я РАЗГЛОБИМ НИЕ!
ПРИЯТЕН ДЕН!“
Показа се ухилен емотикон с рогца, а под нея една-единствена дума:
ЛУЦИФЕР.
— Кой, по дяволите, е Луцифер? – Малой се взираше напрегнато през предното стъкло.
— Кой го знае – отвърна Барне и посегна към дръжката на вратата. – Благодаря за возенето. Имам да пиша статия.
Името изчезна от екрана и се показа друго, което този път заблестя на всеки електронен екран из площада:
ФРАНК МАЛОЙ.
Малой изруга и изхвърча от колата. Огледа тълпата, но Барне бе изчезнал сред хилядите протестиращи. Малой промърмори „Луцифер“ под нос, а по гръбнака му пробяга тръпка. Сети се къде бе виждал репортера преди. Брадичката, рижата коса и формата на веждите, зелените очи – подсъзнателно му напомняше на изображение на Сатаната.