— Е, след „Мюнхен“ явно няма за какво да се тревожим през следващите сто века – рече Остин с крива усмивка.
— Точно така смятахме, преди „Дропнер“.
— „Дропнер“? Нефтената платформа край Норвегия?
Чували ли сте за нея?
Шест години съм работил на подобни платформи в Северно море – отвърна Остин. – Трудно ще се намери някой там, който да не знае за вълната, която удари „Дропнер”.
— Платформата е на около сто и петдесет километра навътре в морето – обясни Адлър на Дзавала. – Северно море е прочуто с лошото си време, но точно на Нова година през 1985 г. имало особено отвратителна буря. Платформата получавала удари от десет-петнайсетметрови вълни. След това – една, която според сензорите на платформата била трийсет. Още оставам без дъх, когато си го помисля, честно казано.
— Явно дропнеровата вълна е отнесла линейния модел право в отходния канал – отбеляза Дзавала.
— Отнесе го, та се не видя. Онази вълна е била с над десет метра по-висока, отколкото моделът предвиждаше. Един немски учен, Джулиан Волфрам, инсталирал радар на „Дропнер“. Четири години наред Волфрам измервал всяка вълна, разбиваща се в платформата. Открил двайсет и четири над горната граница, предвидена от модела.
— Значи измишльотините не са толкова измислени – включи се Остин. – Може би и Джо ще срещне някой ден русалка.
— За това не мога да съм сигурен, но проучванията на Волфрам показали, че моряшките легендите за вълните имат основание. Когато анализирал данните, той открил, че тези вълни са не само по-големи, но и по-стръмни от обикновените. Резултатите на Волфрам зашеметили морските превозвачи като гигантска вълна. Години наред корабните инженери използвали линейния модел, за да строят кораби, достатъчно силни, за да устоят на вълни, не по-големи от петнайсет метра. Метеорологичните прогнози също се основавали на тази погрешна хипотеза.
— Излиза, че тогава всеки кораб е уязвим рече Дзавала.
Адлър кимна.
— Което означава милиарди за подобрения и повторно конструиране. Страхът от икономически срив се оказал силен тласък за още проучвания. Насочили вниманието си към брега на Южна Африка, където много моряци срещали необичайно големи вълни. Когато учените отбелязали злополуките на картата, оказало се, че всички са по границата на Игленото течение, където студеният и топлият фронт се срещат. За десет години в края на миналия век двайсет кораба потънали точно в този район.
— Превозвачите явно са си отдъхнали – каза Остин.
— Просто е трябвало да странят от това място.
— Обаче се оказа, че не е толкова просто. През 1995 г. „Кралица Елизабет Втора“ се натъкнал на трийсетметрова вълна в Северния Атлантик. През 2001 г. два туристически лайнера. „Бремен“ и „Каледонска звезда“, били ударени от трийсетметрови вълни далеч от течението. И двата кораба оцелели, за да могат екипажите им да разкажат за случилото се.
— Това предполага, че подобни вълни се надигат не само по Игленото течение – заключи Остин.
— Правилно. А покрай тези кораби не е имало и сблъскващи се атмосферни фронтове. Добавихме тези данни към статистиката и стигнахме до смущаващи отговори. През последните двайсет години в света са били потопени над двеста петролни танкери и товарни кораби по-дълги от двеста метра. В повечето случаи отговорни за случилото се са гигантските вълни.
— Мрачна статистика.
— Кошмарна! Заради тежките последствия, което това може да има търговията, опитваме да подобрим конструкцията на корабите и проверяваме дали можем да предскажем вълните.
— Питам се дали проучванията на двамата Траут нямат нещо общо с тези вълни – промърмори Дзавала
— Пол Траут и съпругата му Гамей Морган-Траут, са наши колеги от НАМПД – обясни Остин на професора. – Те са на „Бенджамин Франклин“ и проучват водовъртежите в района.
Адлър потърка замислено брадичка.
— Интригуваше предположение. Със сигурност си струва да помислим по въпроса. Не бих изключил нито една възможност.
— Споменахте за предсказване на вълните – Остин върна професора към темата на разговора.
— Скоро след „Бремен“ и „Каледонска звезда“, европейците изстреляха сателит, който следи световния океан. За три седмици сателитът уловил десет вълни като онези, които почти потопили двата кораба.