Адлър отиде при компютъра. Пощрака по клавиатурата и на монитора се появи изображение на Земята. Атлантическият океан бе осеян с дребни символи за вълни, а до тях се виждаха изписани някакви кратки обяснения.
— Използвам компилирани данни от Атласа на вълните. Всеки символ бележи вълна-великан, отстрани са височината и датата й на оформяне. Както виждаш, през последните тринайсет месеца те зачестяват. И стават все по-големи.
Остин придърпа стола си до компютъра и се вгледа в изображението. На пръв поглед символите бяха пръснати хаотично из целия световен океан, но се забелязваха и няколко струпвания.
— Забелязваш ли нещо необичайно? – попита Адлър.
— Тези четири кръгови струпвания в Атлантическия океан са на едно и също разстояние едно от друго, включително от мястото, където се намираме сега… Две в Северната част на Атлантика и две в южната част. Ами в Тихия?
— Радвам се, че попита – професорът премести изображението и на монитора се показа Тихият океан.
— Четири подобни струпвания. Странно! – възкликна Остин.
— И на мен така ми се стори – професорът се подсмихна. – Измерих ги. Равно отдалечени са във всеки от океаните.
— Какво намекваш, професоре?
— Намеквам за предумишлен план. Тези вълни са работа или на Бог, или на човек.
Остин се замисли какво би могло да значи това.
— Има и трета възможност – добави след малко той. – Човек, който се прави на Бог.
— Което е невъзможно, разбира се – вдигна изумено рунтавите си вежди Адлър.
— Така ли мислиш? – подсмихна се Остин. – Човечеството има дълга история в опитите да овладее стихиите.
Но да овладееш океана е… е просто бълнуване на болен мозък.
— Съгласен съм, макар да е имало такива опити… недодялани, но ефективни. Вълноломите и дигите например имат столетна история.
— Бях консултант на венецианския проект за морски шлюз, тъй че знам какво имаш предвид. Не е трудно на човек да му хрумне, че иска да контролира океана и да не му позволи, например, да залее Венеция. Трудно е обаче конструктивното решение. Още по-трудно е да се създават вълни-великани.
— Но не е невъзможно – не отстъпваше Остин.
— Не, не е невъзможно…
— Мислил ли си как може да стане? Огромни подводни експлозии?
— Малко вероятно – поклати глава Адлър. – Ще ти трябва атомна експлозия, която няма как да остане незабелязано. Други идеи?
— Не, за съжаление – отвърна Остин. – Но е нещо, което НАМПД задължително трябва да проучи.
— Нямаш представа колко се радвам да го чуя – въздъхна Адлър с облекчение. – Мислех, че полудявам.
В този момент през главата на Остин мина светкавична мисъл.
— Джо се чудеше дали работата на двамата Траут не би могла да осветли загадката – погледна той професора.
— Да, помня. Спомена, че ваши колеги от НАМПД също работят по проект наблизо.
Остин кимна.
— На юг от нас. В момента са с група учени на борда на „Бенджамин Франклин“, кораб на Националното управление за океански и атмосферни изследвания. Проучват биологичните последствия от гигантските вълнения в Атлантическия океан.
— Както казах, не бих изключил нищичко. Със сигурност си струва да обърнем внимание и на това изследване.
— Щом се върнем в пристанището, ще поговорим с тях за резултатите им.
— Защо да чакаме дотогава? – попита Адлър.
Той щракна няколко клавиша и на монитора се появи уебсайт с изображение на средноатлантическия бряг.
— Сателитът, направил тази снимка, може да регистрира обект с размерите на сардина.
— Невероятно! – Остин се доближи до екрана.
Адлър натисна бутона на мишката.
— Сега пък виждаме температурата на океана. Тази кафяво-червена панделка е Гълфстрийм. Сините зони са студена вода, а петънцата в охра са въртопчета топла вода. Ще приближа към нашия кораб…
Едно от охрените петънца изпълни екрана, а край него се очертаха контурите на два кораба.
— Ето това е „Трокмортън“. Другото навярно е корабът на НУОАИ. Еха! Още се изумявам от тези неща.
Остин се надвеси над рамото на Адлър.
— А какво е това кръгче в югоизточния квадрант?
Адлър уголеми изображението.
— Въртопче… Хм… Държи се странно. Числата, които се променят в тези прозорчета, показват скоростта и нивото на водата. Нивото в това въртопче спада, а скоростта се увеличава.
Адлър прикова поглед в екрана. Завихрянето, вече почти идеален кръг, продължаваше да расте.
Божичко!