Гамей подготвяше екипировката за проучването.
— По-забавно е от почти всичко, което мога да си представя – отвърна тя, пренебрегвайки студените пръски върху лицето си.
— Добре, че добави това „почти“ – и Пол й хвърли лукав поглед.
Гамей го изгледа престорено кисело, а в очите й играеха весели пламъчета.
— Гледай какво правиш, ще вземеш да паднеш през борда.
Траут не бяха планирали да се върнат в морето толкова скоро. След като приключиха последната си мисия, решиха да си дадат заслужена почивка. Пол отбеляза веднъж, че Гамей е заела техниката си за отдих от някой инструктор от Френския чуждестранен легион. Тя беше луда на тема фитнес и физически упражнения и няколко часа, след като се прибра у дома, се зае с почти олимпийската си програма от тичане, планинарство и колоездене.
Но и това не стигаше. Гамей бе свикнала да превръща в приоритет всичко, което й хрумне в даден момент. Пол разбра, че е в беда, когато след една изключително приятна еднодневна разходка с джипа през живописната Вирджиния, Гамей се загледа в тапетите в хола на къщата им в Джорджтаун. Пол се бе научил да понася търпеливо декораторските вдъхновения на жена си и този път не направи изключение.
Интериорната буря обаче продължи само един ден. Гамей лепеше тапетите по стените с обичайната си настървеност, когато Ханк Обри, колегата им от океанографския институт „Скрипс“, се обади и попита дали не биха искали да участват в проучване на океанските въртопи край средноатлантическия бряг на борда на „Бенджамин Франклин“.
Нямаше нужда Обри да настоява. Работата с Остин в екипа за специални операции на НАМПД беше мечта – пътуваха до всякакви екзотични кътчета, ала понякога им се искаше да се заемат с простите проучвания от времето им в колежа.
— Въртопи? – рече Пол, след като приеха поканата.
— Чел съм за тях в океанографските научни списания. Топловодни, бавни и големи, понякога стотици километри в диаметър.
Гамей кимна.
— Според Ханк наскоро се е повишил интересът към въртопите. Смята се, че те могат да попречат на сондажите, както и да повлияят на климата. Да не пропускаме и факта, че могат да прихванат организми от морското дъно и да предизвикат популационна експлозия по хранителната верига. Аз ще проуча хранителния поток и влиянието му върху търговското риболовство и популациите от китове, а ти ще се заемеш с геоложката част.
Пол не пропусна растящото вълнение в гласа на съпругата си и рече с премрежен поглед:
–Обичам да ми говориш мръсотии.
Гамей издуха един непокорен кичур от лицето си.
— Ние, учените, се възбуждаме от странни неща.
— Ами тапетите? – подразни я Пол.
— Ще наемем някого да довърши лепенето.
Пол хвърли четката за лепило в кофата до себе си.
— Разбрано, капитане!
Двамата Траут работеха заедно с прецизността на швейцарски часовник. Изключително ефективната им работа в екип бе направила най-силно впечатление на бившия директор на НАМПД и затова той ги привлече в екипа за специални операции. На пръв поглед Траут бяха необичайна двойка.
Пол бе по-сериозният от двамата. Имаше вид на постоянно вглъбен в нещо, впечатление, което само се подсилваше от навика му да говори с приведена глава, сякаш се взираше над рамките на очилата.
Преди да каже нещо важно, сякаш се пресягаше дълбоко в себе си. Но невероятното му чувство за хумор компенсираше сериозния му иначе нрав.
Гамей бе по-открита и темпераментна от съпруга си. Висока и слаба, тя се движеше с грацията на модел, а между предните й зъби имаше малка пролука, когато се усмихваше – не бе приказно красива, нито излъчваше див сексапил, но мъжете не можеха да свалят очи от нея. Двамата се бяха срещнали в „Скрипс“, където Пол правеше доктората си по дълбокоокеанска геология, а Гамей бе решила да смени специалността си от морска археология на морска биология.
Няколко часа след обаждането на Обри, двамата вече се качваха на борда на „Бенджамин Франклин“. На кораба, освен добре обученият двайсетчленен екипаж имаше и десетима учени от различни университети и правителствени агенции. Основната задача на екипа бе да направи хидрографско изследване покрай източния бряг на САЩ и Мексиканския залив.
Обикновено корабът извършваше хиляди прецизни дълбинни измервания, нужни за създаването на детайлна картина на океанското дъно, включително и на всякакви потънали съдове и други обекти по него. Събраната информация използваха за обновяване на картите на НУОАИ.