За щастие на Пол, оказа се, че Обри само се шегува за препитването. Информацията обаче, която екипът получи сутринта, беше подробна и прекрасно структурирана, така че преди научният кораб да вдигне котва и двамата Траут вече знаеха доста за океанските въртопи. От палубата повърхността на океана край въртопа не изглеждаше по-различна от останалата част, но сателитните снимки и компютърните модели показваха, че водата се движи с около пет километра в час.
Пол направи няколко компютърни графики на океанското дъно до въртопа, а Гамей се захвана с биологичните данни. Проучването на фитопланктона имаше ключово значение и затова тя нямаше търпение да приключи с него.
Лодката се издигаше и спускаше по вълните, докато пускаха мрежата – специално приготвена и снабдена с четвъртита рамка, върху която беше закачен ръкав, дълъг около три метра. Така беше сигурно, че мрежата ще мине през големи количества вода, докато взима проби. Отпуснаха връвта на мрежата и тя се понесе отчасти над водата. Минаха няколко пъти в кръг около маркировъчните шамандури, като хвърляха по едно око на белия корпус на научния кораб, за да се ориентират. Резултатите бяха добри – имаше планктон в изобилие.
Пол бе превключил двигателя на празни обороти и помагаше на Гамей с последния улов, когато и двамата дочуха странно свистене. Вдигнаха глави и се спогледаха озадачено. После извърнаха очи към кораба. Всичко изглеждаше наред. По палубата крачеха хора.
Гамей обаче забеляза някакъв проблясък по повърхността на океана, сякаш отразеното там слънце примигваше като дефектна крушка.
— Погледни небето – посочи тя.
Пол я послуша и остана със зяпнала уста. Облаците сякаш бяха обгърнати във вълмо от сребрист огън, който пулсираше и сияеше ярко. Пол се втренчи слисан в светлинното шоу на небето и накрая заключи недотам по научному:
— А стига бе!
Шумът се повтори, този път по-силно. Сякаш идваше откъм открито море, някъде встрани от кораба. Пол избърса солените пръски от очите си и посочи.
— Нещо се случва на два часа, на около двеста метра.
На повърхността се забелязваше едно относително кръгло петно, което изглеждаше по-тъмно, сякаш върху водата падаше сянка на облак.
— Какво е това? – попита Гамей.
— Не знам – отвърна Пол. – Но расте.
Петното се разширяваше с невероятна скорост – беше около трийсет метра в диаметър. После шейсет и не спираше да расте. По ръба на тъмния кръг се появи бяла ивица, превръщайки се бързо в нисък пенест вал. От дълбините се надигна стон, сякаш самото море викаше от болка.
Тогава центърът на тъмния кръг рязко се продъни и насред океана зейна огромна рана, която растеше с такава скорост, че щеше да ги стигне след секунди.
Ръката на Пол инстинктивно посегна към газта, точно когато невидимите пръсти на подводното течение се протегнаха от ширещия се водовъртеж и ги задърпаха към бездната.
8
Огромната раззината празнота, отворена в морето, се видя само за миг, преди да изчезне зад надигащата се пяна. Тя летеше на парцали от хребетите на водното възвишение. Остра миризма на морска сол изпълни въздуха, сякаш двамата Траут се бяха оказали внезапно насред рибен пасаж.
Корабът на НУОАИ тръгна към лодката. По перилата му се бяха струпали хора, които тревожно сочеха и размахваха ръце. Лодката на Траут беше на косъм да се измъкне от увличащото я течение, когато една голяма вълна се блъсна в тъпия нос на съда и намали скоростта й. Пол стисна зъби, натисна газта докрай и насочи носа по-далеч от кипналия морски котел. Двигателят зарева оглушително, клапите сякаш щяха да се пръснат. Лодката завибрира като лист на вятър и успя да дръпне метър-два, преди пипалата на течението отново да я повлекат към водовъртежа.
От морските недра се разнесе грохот, толкова мощен, че заглуши отчаяния рев на измъчения двигател. Въздухът се изпълни с мощни вибрации, сякаш стотици църковни органи едновременно взеха най-ниската октава. От дупката в океана се издигна гъста, млечнобяла мъгла. А в небето се разрази светлинно шоу и направи целият спектакъл още по-сюрреалистичен. Танцуващите лъчи преминаха от сребристо в синьо и виолетово. Лодката се движеше в стесняваща се спирала към пояса от пяна. Нямаше как да се измъкнат. Лодката се издигна по буйния разпенен гребен, който беше станал почти двуметров и на върха му се разклати с такава сила, че Гамей почти падна в морето.