Вълните в основата на водовъртежа сякаш пулсираха – тласък след тласък сред гръмовен тътен като от десетки бури, а формата на фунията само го усилваше. Още по ужасяващи бяха клокоченето и пръхтенето откъм дъното, все едно там ги чакаше отворената зурла на огромно прасе.
„Зодиак“-ът и двучленният му екипаж се бяха спуснали на около две трети надолу по фунията. Колкото повече се стесняваше конусът, толкова по-бързо се въртеше, а надуваемата лодка подскачаше лудешки в кръг като парченце маруля на път към канала.
Колкото по-надолу се озоваваха, толкова по-тъмно ставаше. Парата, издигаща се отдолу, се сгъстяваше и възпираше малкото светлина, идваща от повърхността.
И на двамата Траут вече неудържимо им се виеше свят. Влажният въздух и бездруго затрудняваше дишането, а в добавка ги давеха и изпаренията от дъното: гнусна комбинация от солена вода, мъртва риба, гнилоч и кал, все едно се намираха в ботуш на стар рибар.
Лодката не бе променила ъгъла си спрямо склоновете на водовъртежа. Гамей и Пол така се бяха притиснали един в друг, сякаш почти се бяха превърнали в едно тяло. Едновременно с това стискаха спасителното въже на лодката. Бяха изтръпнали от изтощение, полуседнали, полуправи, изкривени под ъгъл и забили крака в левия понтон. Влагата се бе проникнала през процепите на непромокаемата им екипировка и дрехите им бяха прогизнали. Студът само усилваше отчаянието им.
Спускаха се все по-бързо, тъй че изтезанието им щеше да приключи скоро. След минути щяха да са в най-гъстата част от изпаренията. Гамей вдигна за последен път глава към слънцето. И примигна невярващо.
Над „Зодиак“-а се носеше мъж. Бе в контражур на слабата слънчева светлина и лицето му не се виждаше, но фигурата му й бе до болка позната.
Кърт Остин!
Висеше от въже, спуснато от хеликоптер. Размахваше ръце и викаше колкото му глас държи, но грохотът на океана и роторите го заглушаваха.
Гамей сръчка Пол. Той проследи пръста на съпругата си и се усмихна мрачно при вида на Остин в ролята на Питър Пан над тях.
Хеликоптерът бе синхронизирал скоростта си с тази на „Зодиак“-а – невероятен пилотски подвиг на Джо Дзавала, който летеше под ъгъл, за да не докосват перките водния отвес на водовъртежа. Една малка грешка или поднасяне встрани щеше да запрати хеликоптера върху моторницата с изпотрошени ротори.
Спасителната операция бе измислена за секунди. Докато се спускаха във водовъртежа, Остин зърна жълтеникава сянка – по-близо до дъното, отколкото до повърхността. Веднага разпозна екипировката на семейство Траут и ги посочи на Дзавала.
Сетне хеликоптерът погна потъващата лодка като полицейска кола нарушител. Остин бързо успя да сплете няколко примки в спасителното въже, които щеше да използва като ръкохватки. Вкара крака си в една от тях, а ръката си – в друга, докато се люшкаше насред въздушната струя от роторите над себе си и водовъртежа отдолу.
Пол подкани Гамей да бъде първа. Тя махна на Остин, за да му покаже, че е готова. Хеликоптерът се спусна още малко, тъй че най-долната примка бе на половин ръка разстояние от Гамей.
Остин също се бе спуснал, с надеждата, че теглото му ще стабилизира въжето. Ала то се люлееше и плющеше като камшик.
Спасителната примка докосна пръстите на Гамей, но тя не успя да я хване. Опитаха още два пъти, ала все неуспешно. В отчаяна маневра, Гамей се изпъна с всичките си метър и седемдесет и пет и се качи на по-високия понтон.
Въжето пак се спусна, тя отново се протегна едва пазеща равновесие, а после отскочи като волейболист на блокада. Този път хвана примката и с двете си ръце.
Издигна се във въздуха. Вече с тежестта на двама души в края му въжето се стабилизира. Гамей се пусна с едната си ръка и сграбчи следващата примка. Въжето я въртеше около оста си и все повече и повече й се виеше свят.
В някакъв момент тя залитна и насмалко да падне, но Остин се пресегна, хвана я за китката и я вдигна до следващата примка. Тя вдигна глава и зърна усмивката на Остин на метър от нея. Оформи едно беззвучно „благодаря“.
Най-долната примка бе свободна и сега беше ред на Пол. Той протегна ръце над главата си, за да покаже, че е готов. Въжето бе едва на сантиметри от пръстите му – само че внезапна турбуленция поде хеликоптера и го поднесе към стените на фунията. Пол замахна в празното и почти изгуби равновесие.