Маргрейв се подсмихна.
— Така нареченият ми легион се разпадна, още щом усетиха, че няма как да мине без дисциплина. Знаеш колко мразят авторитети анархистите. Трябват ми професионалисти. В наши дни се наричат „консултанти“ и струват майка си и баща си. Човекът просто си върши работата.
— И каква е тя?
— Неупълномощени посетители да не стъпват на острова.
— А очакваш ли такива?
Начинанието ни е твърде важно, за да рискуваме – ухили се Маргрейв. – По дяволите, ами ако някой види някакъв тип с татуировка на паяк на темето и започне да задава въпроси?
Барет сви рамене и хвърли поглед към купчината дърва.
–Радвам се, че го даваш старомодно, но тези дънери ще ги нарежеш много по-лесно с моторна резачка. Знам, че можеш да си я позволиш.
— Аз съм неоанархист, а не неолудит. Вярвам в технологиите, когато са за доброто на човечеството. Моторната ми резачка просто се счупи. – После се обърна към пилота. – Как беше полетът от Портланд, Мики?
— Нормален. Минах над Камдън, мислех, че шарените платноходки малко ще разведрят партньора ти.
— А защо трябва да го разведряваш? – попита Маргрейв. – На път е да влезе в пантеона на научните открития. Какво има, Спайдър?
— Проблеми.
— Така каза и по телефона. Мислех, че се шегуваш.
— Не и този път – усмихна се Барет с усмивка, която приличаше повече на озъбване.
— Явно имаме нужда от по едно питие.
Маргрейв ги поведе по калдъръмена пътечка към голямата двуетажна къща с бели кепенци, залепена за самия фар.
Когато Маргрейв купи острова преди три години, реши да запази непокътната къщата, в която бяха живели сдържаните, обветрени пазачи на фара. По стените от чамови трупи стояха старомодните ламперии, а по пода се виждаше износения линолеум. Дори огромната тежка мивка и ръчна помпа за вода в кухнята бяха останали непокътнати.
Маргрейв тупна Дойл по рамото.
— Хей, Мики, със Спайдър трябва да обсъдим някои неща. В килера има джин „Бомбай Сапфир“ Направи ни по едно питие, а в хладилника има бира за теб.
— Разбрано, капитане! – пилотът се ухили и отдаде закачливо чест.
Маргрейв и Барет се качиха на втория етаж по спираловидното стълбище от ковано желязо. Някога тук били спалните на пазача и семейството му, но сега всички стени бяха избити и бе оформено едно голямо помещение.
Минималистичното обзавеждане ярко контрастираше с почти непокътнатия приземен етаж. В единия край на черната тикова маса стоеше лаптоп. В отсрещния край имаше хромиран диван с кожена тапицерия и няколко кресла. Това бяха всички мебели в просторното помещение. Прозорците на три от стените разкриваха невероятна гледка към острова – високите борове се открояваха върху искрящите води на залива. През открехнатите прозорци нахлуваше аромат на море.
Маргрейв покани Барет на дивана, а самият той седна на един от столовете. Дойл пристигна след няколко минути с питиетата. Отвори си кен „Будвайзер“ и седна край масата.
Маргрейв вдигна чашата си за наздравица.
— За теб, Спайдър! Ярките светлини на Ню Йорк никога няма да са същите. Жалко, че геният ти ще остане анонимен.
— Нямаше нищо общо с гения ми. Електромагнетизмът управлява почти всичко в живота ни. Ако си играеш с магнитните полета, лесно можеш да окепазиш много неща.
— Това беше скромниченето на века – прихна Маргрейв. – Трябваше да видиш физиономията на онова ченге, когато името му блесна навсякъде из Таймс скуеър и Бродуей.
— Ще ми се да бях там, но лесно можех да го направя и от вкъщи. Локаторът в магнетофона ти си свърши работата. Големият въпрос е дали тази демонстрация ни приближава към целта.
По лицето на Маргрейв сякаш премина сянка.
— Следя медиите – кимна той. – Машината за изопачаване на фактите работи с пълна пара. „Елитът“ повтаря как смущенията и световната икономическа среща били просто съвпадение. Разтревожени са, но глупаците не са взели сериозно предупреждението ни.
— Време ли е за още един залп по корпуса?
Маргрейв отиде да вземе лаптопа от масата и мълчаливо седна отново на мястото си. Натисна няколко бутона и на единствената стена без прозорци се появи карта на света.
Тя съдържаше информация от сателити, океански маркировъчни шамандури и десетки наземни изследователски станции. Континентите бяха черни силуети на фона на синкаво-зеленикавото море. Числата от 1 до 4 примигваха в Атлантическия океан – две от тях над Екватора, две под него. Подобни числа блещукаха и в Тихия океан.
— Числата показват къде сме правили експерименти на океанското дъно. Компютърните ми модели показват, че ако вложим всичките си ресурси в този регион на Южния Атлантик, ще постигнем желания ефект. Отмина времето за предупреждения. „Елитът“ е или твърде глупав, или твърде самонадеян. Във всеки случай, време е да захапем по-силно.